Над 200 представители на бизнеса, неправителствения сектор, местните и национални власти - потенциални бенефециенти по новата програма за транснационално сътрудничество "Дунав" 2014 - 2020 г., взеха участие в първата информационна среща по програмата. Организатор на информационната среща, която бе открита от заместник-министър Деница Николова, е главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ. Неин домакин бе областната администрация в Плевен."В юбилейната година на европейското териториално сътрудничество всичките 12 програми за международно сътрудничество, в които България участва, са одобрени и по голяма част от тях вече може да се кандидатства", заяви заместник-министър Николова. "Програма "Дунав" е една от тях. Тя ще подкрепя развитието на Дунавския регион, покривайки до голяма степен целите на макрорегионалната Стратегия Дунав". Програмата е следствие от разделянето на един от финансовите инструменти от предходния програмен период – програма "Югоизточна Европа". "За постигането на целите на Дунавската стратегия беше създаден отделен инструмент, който ще подкрепя основните цели на стратегията", заяви заместник-министърът. Общият финансов ресурс на програмата е 222 млн. евро, разпределени по 4 приоритетни оси. "Това е единственият инструмент за транснационално сътрудничество, който по директен начин подкрепя малките и средните предприятия", подчерта Деница Николова. "Малките и средните фирми имат значителен принос към развитието на Дунавския регион,  затова ще насърчим предприемачеството и развитието на иновации, така че да увеличим конкурентоспособността на крайдунавските страни", допълни още тя.Програма "Дунав" ще подкрепи опазването на природното и културно наследство и ще даде възможност за по-добро използване на ресурсите на река Дунав. "Надяваме се да постигнем и по-добри показатели на околната среда чрез преминаване към нисковъглеродна  икономика", каза зам.-министърът. Един от основните приоритети, по който ще се финансират проекти, е подобряването на свързаността между дунавските страни."Възможностите са много, разчитаме на вашата креативност и активност, за да продуцирате най-добрите идейни проекти, които ние да финансираме, апелира Деница Николова.  Тя обясни, че за всеки проект трябва да има участие на минимум три партньора от страните - участници в програмата. Кандидатстването се осъществява на два етапа – на първата фаза се кандидатства на концептуално ниво. "Това дава възможност да се фокусирате повече върху това, което искате да постигнете. Ако преминете първия етап, можете да кандидатствате с пълното проектно предложение", обяви заместник-министър Николова. "След Германия най-много запитвания, свързани с програмата, са получени именно от България, което показва високия интерес и значимост на инструмента за страната", обясни Мариус Валентин Никулае, представител от Съвместния секретариат по програма "Дунав".Обхватът на новата програма "Дунав" включва територията на 14 страни. 9 от тях са членки на Европейския съюз - Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Унгария, Румъния, Словения и Словакия. Останалите 4 са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Молдова, Черна гора и 4 области от територията на Украйна.Областният управител на Плевенска област Ралица Добрева акцентира, че изпълнението на действията предвидени в Дунавската стратегия е отговорност на всички както на държавните, регионалните, общинските и местните власти, така и на партньорите и призова: "Действията ни трябва да се превърнат в конкретни проекти, които да са насочени към подобряване на транспортните връзки, околната среда и социално-икономическото развитие."В рамките на информационната среща бе коментирана възможността за кандидатстване за 83 млн. евро от програмата, поясни зам.-министър Деница Николова.  По новата програма "Дунав" няма да има таван за средствата в определен регион. Всичко ще зависи от активността, дали и в каква степен е стратегически проектът. По програмата се насърчава основно партньорството между различни държави. Управляващият орган на програмата е в Унгария. Там ще могат да се подават заявленията за кандидатстване. Стартът на първите проекти във времето се очаква да се случи не по-рано от края на следващата година.