Необходим е баланс между функционалност, визия и ефективност на изпълнението
Арх. Цветан Петров, управител на "Иво Петров Архитекти"
Арх. Петров, какви са архитектурните предизвикателства при проектирането на индустриални сгради?- Основната цел при проектирането на индустриалните сгради е правилното комбиниране на функционалност, архитектурна визия и ефективност на строителното изпълнение. Предизвикателството е да се намери правилният баланс между тези характеристики, и то по-такъв начин, че крайният резултат да е удовлетворяващ за всички участници в процеса. Какви са най-новите тенденции при проектирането на такива обекти? Какви са съвременните изисквания, на които те трябва да отговарят? - Все по-често в производството и най-вече складирането навлизат технологии, чиято цел е автоматизация на процеса "суровини – производство – готова продукция". Целта е намаляване на човешкия фактор при сортирането и разпределянето било то на суровини или продукция.Изцяло от икономически съображения една от основните цели при проектирането на складови съоръжения, било то самостоятелни или част от производствена сграда, е максимално оптимизиране на съотношението между застроена площ и складов капацитет. За постигане на максимален капацитет все по често се налага използване на специални складови системи от различен тип, които имат строги изисквания както към използваните материали, така и към максимално допустимите отклонения. Приоритет ли е енергийната ефективност в индустриалното строителство?- Енергийната ефективност в нейния истински смисъл все по-често е неразделна част както при проучването на даден проект, така и при неговото изпълнение. Тенденцията не само при индустриалното строителство, но и въобще е използването на точкови сертификационни системи като LEED, BREEAM или DGNB. Подобен тип системи, освен че намаляват в дългосрочен план инвестицията посредством понижаване на експоатационните разходи, много често могат да се използват и като инструмент за осигуряване на качествено строителство.Бихте ли илюстрирали особеностите на проектирането на индустриални обекти чрез конкретен пример от вашата практика?- За пример бих могъл да дам един наш обект, който представлява печатница със склад за хартия. Особеното е че сградата е триетажна в зоната на печатницата, а обемът на склада е в общата височина на трите етажа. Бих могъл спокойно да кажа, че този обект е изграден с всички налични и използваеми методи в България. Основната носеща конструкция е сглобяем стоманобетон, като самите подови плочи са монолитно излети върху скара от предварително напрегнати стоманобетонни греди. Покривната конструкция е от стоманени ферми. С цел оптимизиране на складовия капацитет бе решено да се използва складова система с намалено разстояния между стелажите.Особеното в този случай е, че за безпроблемното опериране на подемно-транспортната машина в ограниченото разстояние между стелажите се използва система за индукционно водене. Тази система се състои в полагане на меден кабел в стоманобетонния под, по който машината определя автоматично своята траектория и има възможност за прецизно движение с много висока скорост. Само по себе си това не е нещо ново, но за да може машината да оперира безпроблемно, е необходимо да се осигури идеално гладка повърхност без фуги и без твърда армировка, тъй като тя пречи на сигнала на индукционния кабел.При тези условия стандартният монолитен стоманобетон с твърда армировка отпадна. Отпадна като опция и армирането с фибри, тъй като при този метод има прорезни и технологични фуги. Обмисляйки всички налични възможности, се стигна до решение на подова конструкция с монолитно изливане и предварително напрегната армировка. Макар и не нещо изключително ново, методът не е разпространен и подобни обекти в България се броят на пръсти.За тези, които се интересуват, бих могъл да опиша процеса: като цяло във фундаментните греди се залагат обсадни тръби, през които посредством електрохидравлични машини се опъват стоманени кабели, които играят роля на армировка. След достигане на определена якост на бетона кабелите се закотвят и по този начин се получава напрягане на плочата. Тази технология позволява направата на широкоплощни пространства без фуги и премахва опасността от поява на пукнатини в настилката. Разбира се, този метод също си има недостатъци, но темата не е за това, така че смятам да ги спестя.Интервюто взе Радостина ПОПОВА