Инж. Андреев, минерално-суровинната индустрия е една от най-добре развиващите се през последните години. Към днешна дата колко са активно работещите минни предприятия и какъв е делът им в брутния вътрешен продукт на българската икономика?- Известно е, че България е "минна държава". Това е оценка по индекса добита руда на глава от населението. Минерално-суровинната индустрия е мащабен, трудоемък и рисков бранш. Нужно е да се знае, че нашите добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери – всички те са поставили в основата на своите политики и процедури устойчивото развитие. Това е онази сплав от икономически, социални и екологични мерки, която може да позволи днес добивните компании да осъществяват дейност.В нашата индустрия пряко са заети над 24 000 души, а други 120 000 са част от свързани бизнеси и доставчици. Браншът дават около 4% от БВП на страната, като близо 40% от произведената електроенергия е от добити горива, а тя дава и 100% от варовика за сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете. Износът е за над 3.4 млрд. лв.Известно е още, че страната ни е богата на знания, специалисти и залежи с доказан потенциал. Но се пренебрегва една много важна особеност – богати сме на руди с ниски съдържания на полезния компонент. Имаме минерално разнообразие, но там, където даден минерал е в наличност, икономическата ефективност от неговия добив е далеч под световните нива.С колеги се шегуваме по повод на ширещите се митове за златодобива у нас. Когато широката общественост чуе за нашето злато, и веднага си представя едни добре подредени кюлчета под земята, които само ни чакат, за да ги добием. Реалността е тотално различна – златото трябва да се извлече посредством няколко технологии, докато се превърне в кюлче. И никой тук не споменава за риска от непотвърждаване на запасите. Също не се говори и за мащабните инвестиции, за да се стигне до тези високи нива на оперативност в добива и опазването на околната среда.Имате ли данни какъв е обемът на инвестициите в нови производствени мощности и технологична модернизация в сектора?- През последните години се инвестира изключително много, за да могат нашите водещи компании да си осигурят съответствие не само със законовите изисквания, но и със световно признати стандарти за сертификация. Някои от членовете ни отиват и отвъд чистото спазване на закона и го надграждат с добри практики.Конкретното посочване на число на инвестициите е чувствителна тема за бранша. Не защото има нещо нередно или нещо за криене, а защото с числата лесно се спекулира. И тези спекулации нанасят щети по репутацията на наши членове. Отделните компании споделят тази информация по различни поводи.Факт са обаче реалните инвестиции в нови технологии, машини и съоръжения във всички големи добивни компании. Например пречиствателните станции в рудниците Асарел, Елаците, Челопеч са на топ ниво. Инвестициите са видими и осезаеми – повишават качеството на живот на местните общности и спомагат на държавата да постига екологичните си цели.Освен това наши членове проектират и изграждат пречиствателни станции на големи заводи в металургичния бранш – примерът е от "ЕнвироХеми България", които изградиха станцията за дъждовни води на "Аурубис България".Искам да припомня още, че "Девня Цимент" инвестира над 325 млн. лева в нова производствена линия за цимент и клинкер, осигурявайки платформа за оперативна осигуреност и експанзия в сегмента.Какви са предизвикателствата пред дружествата в бранша?- Големите бизнеси срещат и големи предизвикателства. Отвън сякаш всичко изглежда лесно. Сред външните предизвикателства се нареждат на първо място ниските цени на металите на световните борси. Това е тенденция, която започна преди около 3 години. Тя започна да притеснява инвеститорите и да определя техните средносрочни стратегии. Това рефлектира върху ограничени програми за реинвестиция на печалбата в капиталови проекти и частично върху програмите им за корпоративна социална отговорност.Добивната индустрия е зависима от борсовите цени. През годините е налице цикличност, в която има пикове на цените и дълги спадове. През периодите на високи цени инвеститорите правят стратегически инвестиции, с които да оптимизират и модернизират производството. Една от целите е намаляване на разходите за себестойност на продукцията.В глобален план наблюдаваме постепенно охлаждане на китайската икономика. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton наскоро заяви, че може би е време Китай да се трансформира от икономика на ресурсите и стоките в икономика на услугите.Друго предизвикателство е свързано със законодателството. Наскоро се прие Минната стратегия за бранша. Тя гарантира неговото устойчиво развитие. Скоро на дневен ред ще дойде и обновяване свързани с бранша закони, за да могат и те да отговорят по устойчив начин на новостите.Трето предизвикателство е проблемът с кадрите. Знаете, че у нас има само едно висше училище, което обучава бъдещите специалисти за бранша. Това е Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". Той е достатъчен на етап "висше образование". Но липсва онова мащабно звено на професионалното средно образование, който ще гарантира постоянен поток на ориентирани и мотивирани хора, чрез които минната индустрия ще се развива.Като браншова камара какви законови промени са наложителни за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия?- Посочихме, че през 2015 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за устойчивото развитие на минната индустрия у нас. Този стратегически документ е разработен с дейното участие на МГУ "Св. Иван Рилски", на БМГК, на Минния университет в гр. Леобен, Австрия, и БАН. Той очертава посоката и рамките за устойчиво развитие на бранша за следващите 15 години.Това е първа стъпка към подобряване на законовата и подзаконовата уредба у нас. Искам да посоча, че в голяма степен тя отговаря на европейските насоки и директиви на ЕС, но би трябвало да взима от най-доброто от Европа и от нашето право и практика. Основен нормативен документ, който следва стратегията, е Законът за подземните богатства. Трябва да се подобрят множество текстове в него, за да може чрез баланс на интересите да се постигне устойчивото развитие на минерално-суровинния отрасъл и цялата икономика. Тук трябва да бъдат взети предвид и ниското ниво на инвестиции в бранша, нерешени проблеми със земеползването, незаконният добив, минните отпадъци и други. Ние като браншова камара сме готови за активен диалог, за да се получи качествен резултат.Редица дружества прилагат добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Бихте ли посочили някои актуални по-мащабни проекти?- Ще се спра само на част от емблематичните проекти и практики, които оформят трансформацията на добивните компании по пътя им към устойчиво развитие.През 2011 г. "Асарел-Медет" АД въведе в експлоатация нова Циклично-поточна технология за транспорт на откривка. Нейният капацитет от 5000 т/ч води до ефективност на рудничния транспорт от 24%, както и до намаляване на вредните емисии от рудничните автомобили с 41%.През 2011 г. компанията започна да добива и катодна мед с чистота 99.99% чрез най-модерната инсталация за екстракция и електролиза в Европа и първа по рода си у нас.Паралелно "Асарел-Медет" АД реализира и проекти, които доведоха до намаляване на специфичния разход на електроенергия с 32%.През 2013 г. "Дънди Прешъс Металс Челопеч" внедри SFR иновативна технология чрез 12-стъпкови флотационни реактори. Четири апарата замениха старите флотационни машини за медна пречистна флотация, а други 8 представляват цялата флотационна секция на новата фабрика за добив на пиритен концентрат. По този начин "Дънди Прешъс Металс" стана първата добивна компания в света, въвела тази технология в промишлен мащаб в основното си производство.Мащабна инвеститорска програма доведе и до модернизацията на производството в "Елаците-мед" АД. Това им отреди Награда "Инвеститор на годината в добивната промишленост за 2009 г." Компанията добива 44 млн. тона минна маса и преработва почти 13 млн. тона медна руда за 2010 г.За периода 2012-2015 г. "Геострой" АД изпълни един от най-важните екологични проекти за пречистване на руднични отпадъчни води в България. Това е пречиствателната станция в Рудничен комплекс "Елаците". Проектът е на японската "Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън". Това е изцяло частна инвестиция на "Елаците-мед" АД. Нейната работа ще гарантира стойности на рН в допустимите граници, съдържание на тежки метали и неразтворени вещества под нормативно разрешените пределно допустими концентрации, както и ще способства за подобряване на състоянието на водите в р. Малък Искър.Лицето на българския открит въгледобив – държавната "Мини Марица-изток" ЕАД – инвестира сериозно и планово въпреки продължаващата с години ликвидна криза в сектор "Енергетика". Например дружеството инвестира през 2010 г. 96 млн. лв. в рехабилитация на мощности и постигна рекордни производствени резултати през 2011 г., като бяха добити 32 млн. т лигнитни въглища.През есента на 2015 г. "Мини Марица-изток" ЕАД стартира проект за повишаване на енергийната ефективност. Чрез него ще се компенсира реактивната енергия и ще се рехабилитира промишленото осветление на минното оборудване. Общата му стойност е 3.3 млн. лв. Чрез проекта компанията ще спести до 7% от разходите за електрическа енергия. След повишаването на цената й от есента тези разходи се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец.Модернизация на производствена инсталация, съобразена с най-добрите световни практики и технологии за ефективно и щадящо околната среда производство, демонстрира "Холсим България" на кариерата си в с. Чепинци. Вископродуктивният плаващ грайферен багер е част от преработващата инсталация с капацитет 350-400 т/час готова продукция.Рекултивацията е сред приоритетите в програмите на Асарел, Челопеч и Елаците.И още: обектите на "Каолин" АД се поддържат в такова състояние, че се превръщат в постоянен или временен дом за различни видове животни и птици. Всяка година брегови лястовици прелитат хиляди километри, за да намерят място за гнездене в пясъчна кариера на компанията.Компанията реализира проект за мащабна рекултивация на външен отвал на свое действащо находище за кварц-каолинова суровина. Дружеството извършва залесителни мероприятия върху близо 200 декара площ.