инж. Севдалин Вълнаров, изп. директор на "Рубикон инженеринг": Да защитим утвърдените компании в сектора, да подпомогнем българските фирми - участници в търговете
"ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА"Инж. Вълнаров, към успешната работа на "Рубикон инженеринг" ЕАД, чийто изпълнителен директор сте, и многото изпълнени проекти прибавяте и браншови пост - председател на УС на Българската асоциация на консултантските фирми в железопътното строителство. Кои са предизвикателствата във вашия бранш, с кои от тях ще се захванете като нов председател на браншовата организация?Едното предизвикателство е струпването на много търгове в кратък период от време. Вече тече вторият програмен период, в ход е оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", започна да действа и Механизмът за свързана Европа. Очакваме да бъдат обявени търговете за супервизия на няколко големи проекта: "София – Драгоман", "Елин Пелин – Костенец" и "Костенец – Септември", жп възел "Пловдив". Вече има сключени договори за втората фаза на модернизацията на жп Пловдив – Бургас и за жп София – Елин Пелин. Изправени сме пред две предизвикателства. Едното от тях е да няма достатъчно човешки ресурс в нашите консултантски фирми, т.е. специалисти, които да покрият всички тези проекти. Това важи в пълна сила не само за супервизията, но и за проектантските и строителните фирми. Мисля обаче, че ще се справим, защото имаме подготовка да обучим нови хора, като ги приобщим в нашите екипи. Другата гледна точка към темата за неравномерното обявяване на търговете е фактът, че от края на миналата година няма поръчки, очакваме да стартират нови, за да имаме достатъчно финансов ресурс, за да се реализираме.Голямо предизвикателство е проектите да се осъществяват от фирми и от хора с недостатъчно опит и възможности в сектора. За жалост забелязвам внедряването на фирми и изпълнители, които нямат достатъчно предистория и капацитет, за да изпълнят дадените поръчки. Колкото и условен да е критерият "Изпълнени проекти", той все пак най-ясно диференцира дебютантите от утвърдените компании. Нелогично е в търг за милиони евро да се явяват участници с недостатъчен капацитет и да спечелят фирми с персонал от няколко човека. Затова в асоциацията вече работим по критерии, които да не се допускат фирми с малък опит и малък капацитет да работят по големите и трудни жп проекти. Решили сме да се преборим. Тепърва ще изясним конкретните стъпки и мерки.Не може вечно да стоим зад завесата "Така искат от Европа", защото не е така. Финансовите корекции се налагат не от хора в Европа, а от хора в българските институции. Трябва на всички да е ясно защо са наложени някакви финансови корекции, не бива да има скрито-покрито. Моя лична кауза и предизвикателство е защитата на българските фирми. Не е нужно да се нарушават правилата на Европа, за да се защитят българските фирми. Това е втората цел, към която насочвам усилията на БАКФЖС.Необходими ли са някакви законови корекции, за да се улесни ходът на железопътните проекти?С наредбите се справяме. Законодателни предизвикателства има. Искам преди това да уточня, че една от причините за забавяне на големите жп проекти обикновено не са изпълнителите им. Съгласувателните и разрешителните процедурите са изключително много, само за жп проекта Пловдив - Свиленград разрешенията за строеж са повече от 30. Срокът за издаване на разрешение за строеж от МРРБ е 7 дни, но всяко от тях се бави от 15 дни до 6 месеца. Това много пречи и много бави строителите. Прибавяме отчуждителните процедури, общуването с експлоатационните дружества. Местните власти от своя страна гледат на големите жп проекти като на възможност да оправят всичките си подлези, улици и подходни пътища. Прибавяме и много големите екологични претенции, времето, което губим заради ценна археология или неповторим растителен или животински вид. Всички тези теми са извън компетентността на изпълнителския екип и поставят проект за стотици милиони левове в риск от чиновник, бюрократична машина, внезапно хрумване на нетрайна гражданска групировка и т.н.Затова предлагам работата по големите инфраструктурни проекти да се централизира в една институция. Защо това да не е министерството на еврофондовете. Там да се подготви целият проект с неговите разрешения за строеж, съгласувания и спорове с местните власти, за да могат изпълнителите да работят, а не да изчакват едно по едно препятствията, които срещат и с които се борят. Кои ще бъдат големите инфраструктурни проекти, на каква стойност и от какъв вид ще бъде уточнено след обсъждане. Важното е преди старта на строителството проблемите с разрешителните и съгласувателните процедури, както и с претенциите на общините да бъдат решени. В този смисъл има нужда от законодателни инициативи.Какъв режим е необходим за консултантските фирми - лицензионен или регистрационен?Предвид практиката въпросът е сложен. Трябва да има правила. Ако има лицензионен режим, той трябва да е строг – не може да има 700 - 800 фирми консултанти при лицензионен режим. От друга страна, лицензионният режим е прекален, регистрационният според мен е достатъчен. Въпросът подлежи на обсъждане и вземане на решение.Железопътният транспорт няма силно лоби в България, а заедно с това пътническият превозвач БДЖ поглъща много средства. Какъв е изходът, каква структура на железниците е най-добра за България? Нито един вид транспорт не би трябвало да има лоби. Стратегията на държавата трябва да е ясна. Няма как от София до Бургас да направим 360 км жп линия, по която влакът да стига от единия до другия град за 43 минути – такова нещо е излишно и няма смисъл от него. Тези ремонти, които правим сега – за 130 - 160 км в час, са напълно достатъчни.Искам да напомня, че основните инфраструктурни трасета ще са завършени до края на този програмен период, а подвижен състав няма. Мотрисите "Дезиро" остаряха, изпочупиха се и станаха "платно" за графити. БДЖ няма локомотиви, няма вагони. А най-важното е хората да се возят комфортно. Това сега го няма. Смятам, че е редно да се наблегне на подвижния състав. Добре е България да е предпочитана дестинация за товарните превози. Нужно е да се подобри цялостната услуга. Терминалът в Драгоман за превозване по железница на ТИР-ове не проработи, а това е правилното - товарите да се качат на камиони, а камионите на жп и така да пътуват. Много катастрофи стават по пътищата, а в България такси за преминаване по новонаправените пътища на големите превозвачи няма. Редно е жп транспортът да е най-добрият, най-сигурният, най-евтиният.Каква е оценката ви за проектите по двете оперативни програми – "Транспорт" 2007 - 2013 и "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020, а за Механизма за свързана Европа? Завършването на жп проектите малко се забави по причините, които изяснихме по-горе. Възложителят НКЖИ натрупа ресурс от хора, които умеят да ръководят проекти – звената за управление на проектите са добри. Що се отнася до новата програма – очакваме проектите да стартират, изпълнителите да бъдат избрани и фирмите да си свършат работата.Структурата и логиката на Механизма за свързана Европа е една и съща с тези на оперативните програми. За двата жп проекта по механизма - "София – Елин Пелин" и "София – Волуяк", възложителят ДП НКЖИ имаше желание да инвестира в проектиране, но търговете се провалиха. Сега ще се изграждат на инженеринг, което за мен е "подводен камък". Добре е възложителят да инвестира в проектиране. Така ще бъде при тежките планински участъци Елин Пелин – Костенец и Костенец – Септември, за които има технически проекти.Нека обобщим и акцентираме на най-важните неща за сектора на жп консултантите... Четири неща са важни:- Да защитим наложилите се фирми в сектора.- Да подкрепим българските фирми - участници в търговете.- Разрешителните режими за големите инфраструктурни проекти да бъдат централизирани по законов път. - Работата в ДП НКЖИ е специфична и пряко зависима от влаковото движение. Фирмите, извършващи дейности на строежи, които се изпълняват в пряка зависимост от движението на влаковете, е необходимо да притежават опит в подобен род строежи. ДП НКЖИ може да изготви регистър, в който да се вписват фирми по определени критерии.ИнтервюМилена Василева