Изпълнението на десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа в България на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) гарантира работата на електроенергийната система на страната. Той се основава на анализа и прогнозата за развитие на електропотреблението в България. Така например през настоящата 2017 г. прогнозата е брутното електропотребление да е 38 970 000 MWh, през 2020 г. - 39 560 000, а през 2026 г. 40 410 000 MWh. Това коментира в презентацията си по време на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017" на Градът Медиа Груп Виктория Поповска от ЕСО.Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2026 г. е 8050 MW, а максималния товар за среден работен ден е 7520 MW.Поповска наблегна и на значителната разлика между дневния и нощен в товар през зимата по мрежата – от порядъка на 2000 МВт. В друг анализ коментира гъвкавостта на електрическите мощности, както и производството от ВЕИ (с ВЕЦ) , което се очаква да надхвърли 18% към 2026 г.Делът на енергията от ВЕИ, от брутното крайно потребление през 2026 г. се очаква да достигне 20% от прогнозираното брутно електропотребление в страната. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитетКакто е известно сега мощностите от ВЕЦ са както следва: ВЕЦ (без помпи) 2 337 MW, Вятърни електроцентрали – 701 MW, Фотоволтаични електроцентрали – 1041 MW и биомаса – 66 MW.За периода 2017 – 2026 г. са планиране за изграждане общо 1506 MW нови мощности, от които 1 119 MW ВЕИ.Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2026 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. В страната ще има остатъчна разполагаемост за производство от 8 350 000 до 9 850 000 TWh годишно или около 20% от разполагаемите мощности. Трябва да се има предвид, че това се дължи основно на приръста на ВЕИ. Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на бавния третичен резерв и/или внос на електроенергия. Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година. В такива случаи е необходимо да се потърсят възможностите на отзивчиви промишлени потребители да изменят профила на натоварването си в денонощен разрез и/или да ограничават част от потреблението си в пиковите часове. Това може да се осъществи както, чрез механизмите на пазара на електроенергия в текущия ден, така и чрез механизма на балансиращия пазар.Поповска обърна внимание на значението за изграждане на балансиращи мощности,които да гарантират гъвкавостта на електроенергийната система. Възможните решение са три – чрез изграждане на заместващи газови мощности, чрез довършване на изграждане на яз. Яденица, с което ще се увеличат регулиращите възможности на ПАВЕЦ Чаира, както и чрез участие на промишлени потребители като доставчици на третичен резерв.За управление на ЕЕС в реално време, изпълнение на графиците за междусистемни обмени и поддържане сигурността, в съответствие с изискванията на ENTSO-E (в условия на намалено производство от конвенционални електроцентрали и повишено производство от ВЕИ), е необходимо: повишаване на регулиращите възможности на ПАВЕЦ "Чаира", чрез завършване изграждането на язовир "Яденица"; рехабилитиране на ПАВЕЦ "Чаира", ПАВЕЦ "Белмекен", ВЕЦ "Сестримо" и ВЕЦ "Момина клисура"; ново поле във ВЕЦ "Въча 1" за електропровод 110kV към ВЕЦ "Цанков камък".Всички тези анализи и прогнози са свързани както с работата на БНЕБ в настоящия момент, така и предвид стартирането на други сегменти от борсата.По думите на Поповска едва ли обединението ще се осъществи в рамките на тази година, въпреки че България е изпълнила предварителните изисквания. Това се дължи липсата на пазара на граница с България. От тази гледна точка и предвид процесите по изграждане на електроенергийния пазар в съседните страни реалното формиране на MRC пазар на западната граница с България е юли 2022 година.MRC пазарът обединява 19 държави, покриващи потреблението на 80-85% от населението.Поповска описа и картината за развитието на пазара досега. Така например броят на крайните клиенти, сменили доставчика на електроенергия вече достига 36 069 потребители при 13 105 през 2016 г. И още 11 хил. през настоящата 2017 г. Увеличава се и броят на потребителите със стандартизирани товарови профили (18597 са потребителите със стандартизирани товарови профили са излезли на пазара през 2016 г.). Според данните, обобщени от мениджъра на ЕСО на практика на пазара вече са всички профилни потребители.Поповска коментира високата цена на балансиращата енергия – от 344 лв. в началото на годината. Няма по-висока цена на стартиращ пазар, каза тя, като допълни, че това е в резултат на енергийния недостиг от януари, поради което много потребители са излезли на къса позиция и е трябвало да платят доста висока цена на балансиращия пазар. След месец януари обаче цените са се успокоили и за месец май цената вече е от порядъка на 163 лв. за Мвтч.В рамките на друг форум в началото на годината мениджърът от ЕСО отправи препоръка да се обмисли обвързването на цената на борсата с цената на балансиращата енергия. Тръгвайки от гледна точка на постигнатото досега, предстоящото въвеждане на обединен Пазар Ден напред и на обединен Пазар в Рамките на Деня, тогава Поповска очерта и целите на системните оператори в региона – от предложенията за момента на отваряне и затваряне на пазара до предложения за формиране на максимални и минимални цени и изчисления за преминаване към резервен вариант.В момента се разработва и методика за регионална координация.Инвестициите, които трябва да осъществи Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в периода до 2026 г. са от порядъка на 1 млрд. и 272 млн. лева.