БР.4/2017 ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРАСофия, как достигнахте до идеята да участвате в този проект? Имате ли личен мотив да се преобразува пространството зад Стопанския и Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" в по-хубаво, приветливо, използваемо, да не бъде нещо между "бунище" и "джунгла"? Или това е просто интересен конкурсен проект? С какво се характеризира зоната, в която се намира този парк?Миналата година участвах в колаборация в една от категориите на "Академия Градът". След това участие останах с много добро впечатление от организацията на конкурса и поради тази причина следя конкурсите им. Тази година, след като беше обявено, че ще има отделен конкурс за изграждане на парково пространство, знаех, че това е моята сфера и мога да бъда креативна и да проектирам съвременен парк, който да удовлетворява нуждите на студентите и посетителите.Не съм завършила в България, но личният ми мотив е всеки студент, независимо в кой университет учи в нашата или чужда страна, да има както добри условия за обучение в сградите на самата институция, така и в тези за отдих на открито. Имала съм възможност да разгледам доста университетски кампуси и парковете към тях и стремежът ми беше да внеса добрите примери и при нас. Преди да разработя проекта, посетих мястото и наистина се изумих колко е занемарено, за да се превърне в "джунгла", но всъщност това го направи още по интересно като проект. При последващо изграждане на този парк разликата "преди - след" ще е толкова видима, че ще послужи за пример колко жизнено важно е този тип пространства да бъдат облагородени и използваеми.Искам да допълня, че заданието беше детайлно описано, разработено с анализи за това как ще бъдат използвани зелените пространствата от посетителите на парка. Това ми позволи лесно да вникна в заданието на конкурса и да проектирам желаните зони за студентите и учителите в университета. Работата по този конкурс беше удоволствие за мен и се надявам при реализация на проекта от страна на ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" да бъда част от неговото изграждане.Кое е най-важното в един проект за парк? Как се обединяват, обособяват, осветяват различни типове зони?За мен лично най-важното при проектирането на парк, независимо от какъв характер е - дали за студенти, за отдих на живеещите наоколо или корпоративни пространства, е да има баланс между нуждите на хората и природната среда. Други важни елементи при проектирането на паркова среда са функционалното зониране и организацията на алейната мрежа, така че да се получи обединяване на околните пространства и сгради със зелените пространства.Кои проекти представляват интерес за вас, кои теми ви привличат, по какви зони бихте искали да работите?Проектите, които ми носят най-голямо удоволствие в работата, са паркове и зелени пространства в градска среда. Тази година започвам магистърската си степен по ландшафтна архитектура със специализация Urban Design, така че в бъдеще се надявам да продължавам да разрешавам проблемите на градската среда.Разкажете ни нещо за себе си - как избрахте университета "Гринуич", Лондон? Как се преподава там, кое е най-интересното и по-различното от българските институти? От дете ли искате да се занимавате с архитектура и ландшафт?Завършила съм Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев" със специалност "Парково строителство и озеленяване", там ми дадоха възможност да се запозная с професията и да реша да продължа образованието си в същата сфера. Конкретно в моята професия мога да кажа, че основната разлика между българските и чуждестранните университети е в стила на обучение. В България наблягаме на учебници и суха теория, а при мен програмата беше основно насочена в практическата сфера. Благодарение на това, че е застъпена практическата работа по проекти, в момента, в който един студент излезе на пазара на труда, той вече има основите, за да работи добре. Програмата конкретно в моя университет позволяваше креативност в проектирането, което също е много важно за един млад специалист. Като студенти ние не бива да сме обременени от бюджети и клиенти, а да разработваме идеи, които впоследствие се превръщат в иновации в сферата ни. Надявам се с годините да виждам все повече конкурси за облагородяване на нашата градска среда и все повече млади специалисти в сферата на ландшафтната архитектура да дават решения за нея.Л.арх.София Стоянова, Университет "Гринуич", Лондон, Обединеното кралство (2011 - 2014):Проектиране на парково пространство зад Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Идейното проектно решение на парковото пространство зад Стопанския факултет на на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е създаване на съвременна градска среда, подсигуряваща нуждите на хората. Новопроектираният парк предлага на посетителите си бързи физически връзки между сградите, спортна зона, тревни площи, зона за временни инсталации, кътове за отдих, водни ефекти, съвременни градски павилиони, форум за дискусии, кафе зона на открито, информационен спот и място за разполагане на щандове. С функционалността си дизайнът на парка цели да подпомага активното взаимодействие на хората с природата. Студентите, работещите и живеещите в близост до парка ще имат възможност да използват отделните зони на парка за по-улеснено движение между сградите, спорт, почивка, хранене, индивидуална и групова работа.Новопроектираната алейна мрежа е разиграна с растерни настилки, които дефинират отделните пространства в парка. Новите подходи на парка максимално запазват съществуващата дървесна растителност. Спортната зона се намира в близост до високата ограда на стадион "Академик", като при възможност от страна на общината и ръководството на стадиона може оттам да се предвиди свързването му със спортната зона и изграждане на бърза връзка към него от парка.Парковото пространство предлага различни типове зони, които ще се превърнат в ключово място за работа по проекти, дискусии, комуникация и събития. Тревни площи са предвидени за разполагане на мобилна мебел, където посетителите на парка могат да се настанят за летните дни под короната на някое дърво. Парковите павилиони пък дават удобството за групова и индивидуална работа на открито. Специално за студентите са проектирани форуми за дискусии, комуникация и провеждане на лекции на открито. Предвидени са места за сядане на централния площад, които са удобни за отдих, работа и хранене през почивките от офиса или университета. Водни гейзери, излизащи директно от настилката, ще разхлаждат посетителите на парка през топлите летни дни. Паркът и зелените пространства в него ще предложат на посетителите бягство от монотонния и често стресиращ работен и учебен процес. Приветливите пространства максимално ще предразположат хората към неформални разговори, развлечения, отдих и спорт на открито. Основната цел на парка е симбиозата между природата и града.