Изпълнени са основните стъпки от процеса на установяване на новия товарен железопътен коридор "Алпи - Западни Балкани" от участващите в него страни. Очаква се окончателното му одобрение от Европейската Комисия. Това стана ясно от провелата се в България на 16 януари Генерална асамблея на Асоциация "Коридор Х Плюс". Домакин на събитието, в което участваха представители на австрийските, словенските, хърватските и сръбските железници, беше Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).Стратегическата задача на страните-участнички в Асоциацията е трансформирането на Паневропейски коридор № 10 в Товарен железопътен коридор "Алпи-Западни Балкани", създаден по условията на Регламент (ЕС) 913/2010. Основното трасе на коридора е по направление: Вилах (Aвстрия)-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-София-Свиленград, както и Грац (Австрия)-Марибор (Словения)."Трансформирането на Паневропейския коридор Х в товарен жп коридор "Алпи-Западни Балкани" е безспорен успех за всички участващи страни и ще допринесе за развитие на добросъседството и икономическото развитие на целия регион", заяви зам.-генералният директор на НКЖИ инж. Златин Крумов при откриването на Генералната асамблея.Бъдещият товарен жп коридор "Алпи-Западни Балкани" е на пътя на сухоземния "мост", който свързва Европа с Азия, като същевременно обхваща в максимална степен товаропотоците в направления Север-Юг и Юг-Север. Той е и най-късият път между Турция и Западна Европа.Значението на този железопътен коридор нараства значително и след проведената през 2017 г. в Триест, Италия, конференция за развитието и свързаността на страните от Западните Балкани с ЕС. Чрез него се осъществява и връзка с Товарен Железопътен Коридор 7 в София, а оттам и с българските черноморски пристанища Бургас и Варна.Създадена преди повече от 10 години, Асоциация Коридор Х Плюс има за цел да насърчава сътрудничеството между управителите на железопътната инфраструктура за развитието и модернизиране на Паневропейски транспортен коридор Х по направлението му към границата с Турция. НКЖИ e съосновател на Асоциацията, в която членуват още управителите на жп инфраструктурата на Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия.