БР. 1/2018 Г., СП.ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРАГ-жо Михайлович, кои са основните приоритети на Сърбия в инфраструктурата?Като са каже инфраструктура, се разбира пътна, железопътна, водна, въздушна. Имаме напредък във всички сектори. Много години мислехме само за пътищата. Но от две години и половина, когато приехме Стратегията за развитие на инфраструктурата, поставихме железниците на първо място. За нас през последните години най-важен е железният път от Белград до Будапеща. Това е много важен проект. Започнахме строителство в 2 жп участъка – от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. Това стана преди 2 седмици. Преди 2 дни (в края на януари 2017 г.) започнахме преговори за трета отсечка от трасето – от Нови Сад до Унгария, с Китай. Целта ни е да изградим високоскоростна железница. Този проект се превръща в един от най-големите в Европа. Нашето финансиране е за 1.45 млрд. евро, а на Унгария – за още 1 млрд. евро. Целият проект е на обща стойност 2.5 млрд. евро. Най-важното е, че вече го осъществяваме.През 2015 г. подписахте меморандум за разбирателство с Китай и Унгария за проучване и изграждане на бърза жп линия Белград - Будапеща? Това ли е проектът, който сега развивате? Моля ви, разкажете подробности. Предпроектното проучване беше завършено до юни 2015. То ни позволи да започнем работата по модернизация и изграждане на бърза железопътна линия Белград - Будапеща. Този проект е важен за целия регион и особено за Сърбия, като се има предвид колко морално остаряла е нашата железопътна мрежа.Достатъчен ли ви е този железен път?Не, не ни е достатъчен. Ние искаме да се движим и да се свързваме с железници във всички посоки. От Белград до Ниш и Калотина, от Белград до Скопие. Преди два дни (в края на януари) подписахме договор за финансиране от Европейската инвестиционна банка на стойност 265 млн. евро, в който се включват реконструкцията, модернизацията и електрификацията на железницата Ниш – Димитровград – Калотина и на жп обхода на Ниш.Означава ли железопътният ви устрем, че с пътищата сте приключили?Там имаме план. Имаме Коридор Х към България, имаме Коридор ХI към Черна гора до пристанището Бар. Ще имаме нова магистрала Ниш – Скопие. Търговете ни са прозрачни, всички могат да получат информация за тях.Български компании участват в изграждането на сръбските магистрали. Доволни ли се от тях?Всички знаят "Трейс" и не са само тях. В Сърбия строят 4-5 компании, сред които и "Евроалианс". Доволни сме от българските фирми – имат машини, оборудване, спазват сроковете.Завършен ли е пътят от Белград до Калотина?От Белград до Димитровград магистралата вече е готова. Не са завършени около 35 км в Гърделичката и Сичевичката клисура в участъка от Димитровград до Калотина. За последните 5 години сме изтеглили 850 млн. евро заеми за Коридор 10 – за южната част Белград – Скопие и за източната Белград – Калотина. За изминалите 2 години вече построихме 200 км магистрали по Коридор 10.Кога се очаква да бъда завършена магистралата Белград – Калотина?До средата на тази година (2018). Все говорим за големите инфраструктурни проекти, но за нас са особено важни преносът на товари и пътници през границата.Какво очаквате от България в този смисъл?В момента за обработка на товарите на границата са необходими по 2-2.5 часа, а пътниците чакат по час – час и половина. Всичко това вреди на конкурентоспособността. За нас приемливият вариант е на границата да има българско-сръбски екипи, които да проверяват товарните превозни средства на едно място, а не на две. Министър Московски каза, че е възможна дерогация (частична отмяна на разпоредбите), за което е нужно съгласието на ЕС. За нас е важно да решим въпроса не само с физическите бариери, но и с пречките от този вид.При встъпването ви в длъжност държавният секретар в министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Деян Трифонович каза пред медии, че пътните проекти по коридори 10 и 11 са на стойност близо 2 млрд. евро, а железопътните - близо 3 млрд. евро. Каква част от тях ще дойдат от предприсъединителните фондове на Европа, откъде ще намерите останалите средства?Финансирането се основава предимно на кредитни споразумения с международни финансови институции (Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка), както и други двустранни споразумения като тези с Китай и с Азербайджан. Европейският съюз участва чрез средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ само под формата на надзор на строителството на Коридор X, който е на стойност 10 милиона евро и включва следните раздели: E 75 Грделица - Царичина долина, Царичина долина - тунел "Манайле", тунели "Предеяне" и "Манайле"; E80: Чифлик - Пирот и паралелния път Бела Паланка - Пирот.Кои проекти в Сърбия подкрепя Европейската банка за възстановяване и развитие? Приоритетните проекти, финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), включват Коридор 10, на трасето Ниш - граница с Република България (Цървена река - Чифлик, Чифлик - Пирот-изток, Пирот-изток- Димитровград) и магистрала Е-75, Белградски околовръстен път.България проявява интерес към газовата междусистемната вразка със Сърбия. Вие готови ли сте вече за нея?За газопровода Ниш – Димитровград ние говорим от повече от 10 години. Вече всичко е договорено и ще се финансира от европейските фондове с 60 млн. евро. Оттук нататък са ни необходими поне 2 години, за да завършим този проект.Нашият интерес е към изграждане на LNG терминал за втечнен газ, какъвто имате в България. Той е единственият в страната ви и е изграден по програмата на ЕС Masterplan Rhein-Main-Danube*.Какво включва споразумението за водния и железопътния транспорт?Тепърва ще работим по него, но аз вече ви казах кои от проектите са важни за нас – железопътният проект Ниш – Калотина и LNG терминалът.Телекомуникациите не са във вашия ресор, но споменахте на пресконференцията, че въпросът с роуминга е обсъждан по време на разговорите.Министър Московски обобщи най-ясно – до 6 месеца ще има намаление в пъти на цените на разговорите и мобилния интернет в роуминг между Сърбия и България.По кои други проекти за свързаността, извън темата за транспорта, работите?Както каза министър Московски, имаме общ проект в ЕК за оптична свързаност на мрежите на България, Сърбия и Румъния. Помолихме за съдействие Европейския съюз, защото нито една от държавите не разполага със заделен бюджет. Надяваме са на положително становище, за да осигурим финансиране през различни европейски схеми. Целта е устойчиво развитие на целия регион.Похвалихте се с концесията на летището в Белград. Какво направихте, какво искате да постигнете?Концесията на летището в Белград е много успешна, тя е за 25 години. Почти две години работихме по нея. Причината, за да започнем концесията на аеропорта "Никола Тесла", е фактът, че това е най-бързо развиващото се летище в региона. Преди година и половина броят на пътниците, преминал през летището, беше 3 милиона. С еднократната такса, която ще съберем, с дофинансиране ще направим от летището най-големия хъб в Сърбия – транзитно регионално летище, което има полети до Канада и САЩ. Търсим нови дестинации и ще продължаваме да се развиваме. Очакваме тази транзакция да се осъществи до края на лятото, а договорът с френската компания да бъде сключен най-късно след 2 месеца. Четири инвеститора подадоха оферти за концесията на летище "Никола Тесла" в Белград, спечелиха французите от Vinci Airports, които ще вложат 1.5 млрд. евро в летището.Преди две години бяхте уверена, че Западните Балкани ще се свържат транспортно със страните от ЕС. Сега имате ли съмнения?Не. Завършването на Коридор 10 ще позволи на Сърбия да се възползва от географското си положение, като стане ключов транспортен възел между Западна Европа и Изтока. Големите инфраструктурни проекти също са важен импулс за икономически растеж и създаване на работни места. Ние работим в тясно сътрудничество и с други страни в региона (Албания например) за създаването на нови проекти, за които ние се опитваме да спечелим подкрепата на ЕС. Ние силно вярваме, че Западните Балкани скоро ще имат значително по-добра транспортна връзка със страните от ЕС. Някои от примерите са проектите, които обсъдихме, например бърза железопътна линия между Белград и Будапеща, завършването на Коридор 10, електрификация на железопътната линия от Ниш до българската граница. Освен това страните от Югоизточна Европа са съсредоточени върху гранично-пропускателните проблеми, особено за железниците, както и за бъдещите съвместни инвестиции. Доволна съм, че проведохме такива ползотворни срещи с двамата министри – Ивайло Московски и Николай Нанков.*LNG Masterplan Rhein-Main-Danube предвижда да бъдат създадени точки по Рейн, Майн и Дунав, по които да има малки терминали за доставка, съхранение и по-нататъшна реализация на LNG. Консорциумът, който участва в този мастерплан, включва 33 компании от 17 държави. Пристанищата Ротердам и Антверпен са основните партньори в консорциума, заедно с ProDanube, Австрия.