През последните две години и половина, колкото продължава провежданата реформа, делът на строителния сектор в националния БВП нарасна от 4% на 5.5%. Ние няма да спрем, докато този дял не достигне 7%, защото имаме достатъчно възможности да постигнем това. За да илюстрирам този факт, ще цитирам официалните данни на CEOP, които показват, че в момента в Сърбия има около 8 500 активни строителни площадки. Подадени се общо 11 816 заявления за разрешения за строеж, а от този брой 9779 са с положителен резултат. Това само по себе си показва колко важни са реформите в строителния сектор, техния принос за осъществяване на инвестициите и създаването на нови работни места.Електронните разрешителниУверенa съм, че инвеститорите ще имат най-добрите възможни условия за инвестиране и разширяване на бизнеса си в Сърбия. Едно от предимствата, които страната ни има, са електронните разрешителни, които напълно промениха възприятието на строителния сегмент и осигуриха прозрачност, като същевременно намалиха корупцията до минимум и позволиха на инвеститорите бързо да придобият документите, необходими за започване и завършване на техните проекти в най-краткия възможен срок. Бих искала да ви напомня, че до въвеждането на тази електронна услуга в Сърбия средното време за изчакване на разрешенията е било 264 дни, а днес този период е намален само на пет работни дни. За нея гордо казвам, че е движещата сила и причина за ръста в строителния сектор.Планираме и създаването на електронни пространствени планове, т.е. дигитализация на устройствените документи. Понякога периодът на изчакване за изготвяне на устройствен план може да продължи до няколко години. Нашата цел е да завършим дигитализацията в рамките на три до дванадесет месеца.При осъществяването на тези реформи аз разчитам на подкрепата от всички заинтересовани страни и асоциации на инвеститорите, на тяхното мнение и предложения, за да намерим възможно най-доброто решение, което в крайна сметка ще бъде полезно както за държавата, така и за бизнеса - без значение дали капиталите са местни или чуждестранни.Реформа в поземления регистърПриоритетът за следващия период за нас със сигурност ще бъде провеждане на задълбочена реформа на поземления регистър, за да може инвеститорите да регистрират имотите си само за няколко дни. Нашата амбиция е да осъществим точно така, както внедрихме революционната процедура за електронно разрешение. Това също е доказателство, че ние в министерството, на което съм начело, започнахме и осъществихме реформи, които нашите предшественици не са или не знаят как да прилагат от десетилетия. Ние също така доказахме, че ако работим като екип, можем напълно да трансформираме определени сегменти.ЦелитеВсички мерки, които изпълняваме, имат една цел - Сърбия да се присъедини към клуба на 20-те най-големи страни в света в класацията на Doing Business на Световната банка. Планираме да премахнем използването на печати, да позволим онлайн плащане на имуществения данък, да отменим парафискалните такси... Убедена съм, че ще се изкачим в стълбичката на Doing Business и никой не може да ни спре в това. За да се развива нашата бизнес среда, правителството създаде работна група заедно със Съвета за чуждестранни инвеститори. Нашата цел е да идентифицираме и премахнем всички бариери за правене на бизнес и да осигурим възможно най-добрите бизнес условия за инвеститорите. Сърбия е страна, която предлага на инвеститорите политическа стабилност.Инфраструктурните проектиОбщата стойност на инфраструктурните проекти, изпълнявани от Сърбия в момента, възлиза на около 4 милиарда евро, докато новите проекти възлизат на 4. 87 милиарда евро, което прави общо от около 9 милиарда евро. След завършването на всички приоритетни проекти ще се укрепи позицията на Сърбия като транзитен център за региона и като страната, която инвеститорите ще изберат на първо място в тази част от Европа.Обновените железнициЗапочнахме и ще продължим с цялостна реформа на железопътните компании. Разделихме сръбските железници на четири отделни компании - "Сърбия Карго", "Сърбия Воз", "Инфраструктура Железни" и "Железници Сърбия", така че да започнат да работят по пазарни принципи и да не разчитат за субсидиите от държавния бюджет до такава степен. Стартирахме инфраструктурни проекти, които бяха в застой в продължение на години, и започнахме да модернизираме железопътния транспорт. Не толкова отдавна средната скорост на влака в Сърбия беше 50 км/час, а в някои участъци влаковете се движеха с 30 км/час. Днес средната скорост на влака в определени отсечки е около 120 км/час. Само тази година (2017) планираме да започнем строителството на 255.1 километра железопътни линии, което е инвестиция на стойност приблизително 856.2 милиона евро. Нашата цел е да имаме обща оперативна съвместимост с железопътните линии на ЕС. Реконструираме железопътния участък в посока Черна гора, т.нар. железопътна линия "Бар".ПътищатаЗавършваме изграждането на пътните отсечки на коридор 10 - нещо, което нашите граждани чакат от 30 години. В резултат ще имаме директна връзка по магистралата с Унгария и Хърватия, а след това и с България и Македония. Това, което остава да бъде направено през 2018 г., е съсредоточено в най-трудните участъци. Коридор 10 е много важен за бизнеса - по протежение на трасето му през последните две и половина години са отворени 55 фабрики и производствени съоръжения. Заради тази близост с магистралата произведените в Сърбия стоки могат да стигнат до Европа по възможно най-бърз начин.Работим усилено и по Коридор 11, който ще ни даде излаз към Черна гора. Той е най-бързата пътна връзка между Сърбия и Черна гора и Адриатическо море. Ще търсим партньори за изпълнение на участъците от Позега, през Пестер до Болжаре. За най-важния регионален проект, който ще бъде изграден съвместно с ЕС - автомагистрала Ниш - Мердаре - Прищина, се завършва проектната документация и започват разговори за финансирането.Ще се задълбочи и работата по т.нар. "Коридор Морава", свързващ Какак, Тръстеник, Крушевац и Чичевац. Това е магистрала, която ще свърже двата стратегически коридора от Пояте до Прелжина. Във Войводина ще започнем работа по изграждането на трасе от Нови Сад до Рума и неговото финансиране.Заедно с Босна и Херцеговина очакваме да завършим моста "Любовиша - Братунак" със съвместно гранично преминаване. Беше взето решение и за изграждането на автомагистрала Белград - Сараево, която ще продължи от Позега през Ужисе до Босна и Херцеговина. След изпълнението на тези проекти се очаква през следващите няколко години Сърбия да постигне високи темпове на икономически растеж.По материали от сръбските медииПревод Магдалена Йончева