"Всеки човек има право на достъп до открити пространства, точно както има право на чиста вода. Всеки човек трябва да може да вижда дърво през прозореца си, да може да седне на пейка в близост до дома си, да може да изведе децата си да поиграят навън или да стигне пеш до парка." Сър Ричард Роджърс, 02.2010, предговор към "Градове за хората", Ян Геел (2010)За много хора животът в самостоятелна къща с двор предлага очарование, каквото трудно може да бъде усетено в апартаментното жилище, независимо от неговия комфорт. Къщата е символ на спокойствието и сигурността на дома. Непосредствената връзка с природата и усещането за неприкосновеност на личното пространство я правят предпочитана форма на обитаване. Индивидуалната градска къща съчетава тези предимства с удобствата на урбанизирания живот. Тя осигурява уединение и заедно с това дава възможност на хората за общуване помежду им. Близостта на жилището до обществено обслужване, училища и детски градини, възможностите за пазаруване, лесният достъп до кино, театър и други развлечения добавят стойност и увеличават неговата привлекателност.В съвременните градове, все по-малко хора имат възможност да живеят в индивидуални къщи. Процесът на урбанизация, започнал в края на 19-ти век, се е превърнал в глобална и устойчива тенденция. В Европа над 2/3 от населението обитава градските райони, а очакванията са този брой да достигне 80% до 2050 г. (UN World Urbanization Prospects, New York, 2014)  Въпреки постоянното разширяване на жилищните територии, нуждата от жилища остава хронична. Ниската ефективност на използване на земята прави строителството на еднофамилни сгради нерентабилно, а шансовете за придобиване на подобно жилище на достъпна цена все повече намаляват. Свободните терени в централните части са ограничени и скъпи, а високите разходи за изграждане на нови квартали, улици и инфраструктура в периферията са неоправдани, когато са предназначени за малък брой обитатели.Увеличаването на гъстотата на обитаване е един от най-ефикасните начини за поевтиняване на жилищното строителство и за повишаване на неговата рентабилност. Възможностите за по-ефективно използване на земята са две – чрез нарастване на етажността на сградите или на плътността на застрояване. Прилагането на единия или на другия подход за увеличаване на интензивността създава коренно различен характер и мащаб на застроената среда, които имат своето отражение върху качеството на живот.Многоетажните апартаментни жилищни сгради представляват форма на вертикална компресия на жилищните единици, която цели по-рационално използване на жилищните територии и поевтиняване на строителството чрез използване на индустриализирани технологии. Маргинализацията на големите жилищни квартали пораждат необходимост от преосмисляне на установените жилищни модели още през 60-70-тег. на 20-ти век. В търсене на по-добра алтернатива за живеене, много архитекти и урбанисти се обръщат към познатата от началото на столетието жилищна форма на малкоетажно застрояване с висока гъстота на обитаване. Това е метод за хоризонтална компресия на жилищните единици, която съчетава предимствата на живота в индивидуалната къща с ефективността на колективното обитаване. Компактните структури запазват самостоятелността на жилищата и връзката им с природата. Високата гъстота на обитаване, възможностите за повторяемост и стандартизация на елементите правят строителството им рентабилно, а цените достъпни.     Книгата "По-малкото е повече……" има за цел да популяризира малкоетажните жилищни структури с висока интензивност на застрояване като реална алтернатива на многоетажните апартаментни сгради в съвременния град.Тя прави преглед на някои от по-известните проекти от този тип в Европа, за да изведе техните основни характеристики и да докаже, че качеството на живот, което те могат да осигурят, ги прави пълноценна алтернатива на многоетажните сгради за колективно обитаване. Мост към традиционните форми на обитаване, доказали своята устойчивост в старите европейски градове, те връщат човешкия мащаб в градското планиране, като го обвързват с възможностите за движение и пространствените възприятия на пешеходеца и велосипедиста. Ефективен като начин за повишаване на гъстотата на обитаване без увеличаване на етажността, този модел на застрояване дава възможност за изграждане на качествено нов тип достъпни жилища с по-висок стандарт, пряка връзка с природата, добра локация и достъп до обществено обслужване.Изследването не се стреми да утвърди малкоетажните форми като универсално приложим модел, който би могъл да измести другите жилищни типове. Много хора предпочитат удобствата и сигурността на апартаментното жилище. Многоетажните сгради имат своето безспорно място като ефикасен начин за използване на жилищните територии не само в периферията, но и в централните градски части, и особено покрай натоварените с интензивен трафик булеварди. Същевременно, компактните жилищни структури с малка етажност предлагат една алтернативна форма на уплътняване на градската среда, подходяща за райони, където връзката с природата и с пешеходните пространства на града е възможна и уместна. Те осигуряват разнообразие, възможност за избор и удовлетворяване изискванията на различни по своята възраст, доходи, нужди и вкусове обитатели.Този модел на обитаване не е насочен към конкретна социална група. Това обяснява многообразието от иновативни функционални, технологични и обемно-планировъчни решения в съвременната архитектурна практика. Високата интензивност на застрояване и по-ниската цена на жилищата са причина те често да бъдат проектирани за социални цели. Достъпността и по-високото качество на обитаване, което предлагат, привлича младите семейства. Сигурността и безопасността на живота в обособени жилищни групи, с обществено обслужване и зелени площи, ги прави подходящи за семейства с деца. Експерименталният и новаторски дух на проектите, както и фактът, че много от тях са поставили жалони в модерната архитектура, ги превръща в желано място за живот на интелектуалци, артисти и хора от творческите среди.Пълният текст - в новия брой 3 на сп.ГРАДЪТ