Представете си автомобилен дизайнер на работното му място: луксозен, футуристичен офис със селекция от красиви скици, правени с един замах по стените, в средата тежи лъскаво бюро, вдъхновено от последния излязъл sci-fi филм, до което, строго подредени, светят минимодели на последните шедьоври в автомобилния свят. Точно зад бюрото, потънал в най-ергономичния и съвършен стол, който сте виждали някога, осветен от огромен тъч екран, дизайнерът, вглъбен, измисля колата на бъдещето.Ето друга алтернатива на същия случай: от най-новия прототип на Nissan едва изпълзява човешко същество, цялото бинтовано, със серия от ластици и шини по тялото, качено на обувки с тежки 10-сантиметрови платформи и с огромна черна маска на лицето си. Оказва се, че "съществото" е млад дизайнер, облечен в "състаряващ костюм", благодарение на който да разбере как възрастните хора използват автомобилите си и какви са техните нужди. Костюмът е един от обичайно използваните инструменти в автомобилния дизайн, за да може крайният резултат да съответства на истинските нужди на истинските ползватели на продукта.А каква е връзката с проектирането на училища?Една кола има среден живот от 10 години и е в пряк досег с максимум петима души, а средният живот на училищата у нас надминава 100 години и влияе пряко и дълготрайно върху хиляди ученици и учители. Защо тогава архитектите не се опитват да влизат в "костюма" на учителите или учениците по-често?В lusio доста често целенасочено влизаме в тази роля, преплитайки я с професионалното знание в областта на училищната среда, с цел да излезем "навън" от проучването пред компютъра."Ние оформяме сградите си, а след това те оформят нас", У. ЧърчилДействително сградите oтначало въплъщават идеалите и приоритетите на строителите си, но по-късно изграждат тези на обитателите си. В случая на училищата първите са шепа хора, докато вторите са стотици деца и учители; това прави ролята и отговорността на архитекта непропорционално голяма.Ето защо е още по-голяма загадка защо в днешни дни продължават да се мултиплицират архитектурни разпределения на училища, които са били смислени за стария модел на преподаване, очаквайки магически децата да добият нов тип умения в стара тип среда. Това е все едно да се опитвате да инсталирате нов софтуер на стария си компютър: като видите, че е неизползваем, защото компютърът ви е бавен, най-вероятно ще се замислите за смяна на компютъра.Нуждата от преосмислен хардуер за новите начини на преподаване е причината Prakash Nair, основател на експертното архитектурно студио Fielding Nair International, да специализира в проектиране на иновативни училища. Той описва как моделът на образователните сгради е останал непроменен от Индустриалната революция насам.Този модел е подчинен на преподаването, което поставя учителя в центъра на системата. В него учениците са "празни съдове", които учителят изпълва със знания, за да ги подготви за реалния живот.Неслучайно този тип преподаване придобива популярност по време на Индустриалната революция, когато принципът "тейлоризъм" в Щатите е в силата си. Работата e редуцирана до прости задачи, които служителите извършват и после предават нагоре по поточната линия, а заплатата им се определя от бройката отхвърлени задачи. Тогавашната образователна система отговаря на нуждите на времето си - задачите и резултатите, които учениците постигат, са предварително планирани без тяхно участие в процеса и целят да покрият едно общо, базово ниво. То подготвя учениците за работа на поточната линия и се състои в придобиване на умения като решаване на еднотипни задачи, изпълнителност, йерархия и следване на графици. Тогавашните училищни сгради служат на този принцип и улесняват унифицирането.В наше време сме свидетели на преход към образователен модел, в който ученикът е в центъра на учебния процес и има активна роля в него. Учителят се превръща от единствен източник на знание във фасилитатор и използва практики като учене на базата на проекти, персонализирано учене, социално-емоционално учене. Целта е в ерата на технологиите и лесния достъп до информация учениците да развият уменията на XXI век, които най-общо са дефинирани като: критично мислене, общуване, работа в екип и креативност.В България възникват все повече училища, чийто модели са с фокус върху нуждите на учениците, а много от преподавателите в рамките на традиционните училища започват да прилагат такива методики в предметите си. Въпреки желанието на учителите обаче съществуващите учебни сгради на коридорен принцип не им позволяват да извлекат истински смисъл от новия начин на преподаване. Наблюдението на Чърчил е два пъти по-вярно за училищните сгради.Трудно е да се предскаже каква посока ще поемат образователните процеси след 100 години. Точно затова в сградите изначално трябва да бъде заложена гъвкавост. Тя не трябва да робува на някаква криворазбрана теория за куха мултифункционалност, а да изхожда от нуждите на учениците, учителите, и то не кои да е, а тези в конкретното училище. Поради отговорността, на която са носители, архитектите трябва да проучват не само професионалната литература, нормите и добрите примери за училища по света, а да започнат да разбират за кого изграждат преживявания, а не просто пространства.Този принцип важи както за проектирането на нови сгради, така и за преустройството на стари.Пълният текст на статията четете в брой 5 на Списание ГРАДЪТ