Министерският съвет одобри окончателен вариант на новия Закон за енергийната ефективност на 23 юли. Седмица преди това, на 17 юли, документът беше приет "на подпис" от кабинета. Обсъжданията по закона ще продължат в парламента. Според уточнения вариант енергийният паспорт си остава част от техническия, а енергийният сертификат е отделен документ.Написването на нов закон, след като предишният е сравнително отскоро (от 2004 г.), се наложи заради директива 2006/32 на Европейската общност за ефективност при крайното потребление на енергия за осъществяване на енергийните услуги и директива 2002/91 за енергийната ефективност на сградния фонд. Защото до 2016 г. България трябва да намали енергийната интензивност на брутния си вътрешен продукт (да намали крайното си потребление) с 9%.Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон, пише в чл. 13, ал. 1 в раздела за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради.

Изискваниятакъм инвестиционните проекти за нови сгради с разгъната застроена площ над 1000 кв.м са свързани и с използване на възобновяеми енергийни източници. Обектите трябва да бъдат съобразени с възможностите за използване на: ->децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми енергийни източници->инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия->инсталации за централно или локално отопление и охлаждане->термопомпи.Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството, за топлосъхранение на сгради, което определя и участието на енергийния паспорт като част от техническия, свързан със шестте съществени изисквания към сградите.Така новите сгради трябва да имат технически паспорт, част от който е енергийният.

Обследванетоза енергийна ефективност на сгради има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му, да установи спазени ли са изискванията за използване на възобновяеми енергийни източници, термопомпи, комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Ако те не са спазени, се набелязват мерки за повишаване на енергийната ефективност. Затова обследването се прави, след като сградата е "преживяла" три сезона и данните от проектната документация могат да бъдат сравнени с резултатите от проучването. Тогава се издава и енергийният сертификат.

Сертифициранетоза енергийна ефективност на сгради има за цел да удостовери актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата на регионалното министерство  за топлосъхранение на сградите.Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради се извършва след обследване за енергийна ефективност, напомнят текстовете в законопроекта. Не всички сгради могат да бъдат сертифицирани. Сред изключенията са молитвени домове, паметници на културата, някои земеделски сгради.Както и в предишния вариант на закона, на задължително сертифициране по реда на този закон подлежат всички обществено обслужващи сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв.м, както и всички други сгради - държавна  или общинска собственост в експлоатация, с разгъната застроена площ над 1000 кв.м.Спорни казуси ще бъдат дообсъдени при парламентарните диспути.

Сгради, които не подлежат на сертифициранеНа сертифициране не подлежат:->сгради и паметници на културата, попадащи в обхвата на Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за защитените територии->молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната->временни сгради с планирано време за използване до две години->стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност->производствени сгради->жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно->единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв.м.

Подписаха шест споразумения за  46.536 млн. евро от Международния фонд "Козлодуй"Подписани бяха шест споразумения за безвъзмездна помощ на стойност 46.535 млн. евро. Споразуменията са предварително одобрени от Асамблеята на донорите на Международен фонд "Козлодуй". Те се отнасят за финансирането на проекти, свързани с дейността на АЕЦ "Козлодуй", проекти за енергийна ефективност в обществени сгради, изграждане на газопровод до Козлодуй и Оряхово, рехабилитация и разширение на електропреносната мрежа и продължаване на кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за малки проекти с ползватели частни дружества. В периода от създаването на Международния фонд "Козлодуй" досега са подписани 28 споразумения за безвъзмездна помощ за финансиране на проекти, свързани с намаляване на негативните икономически, екологични и социални последици от извеждането от експлоатация на блоковете 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", на обща стойност 370.04 млн. евро и са привлечени допълнителни инвестиции в размер на над 450 млн. евро.

Европейската комисия поиска информация за въвеждането на Директива 2006/32/ЕОНа 25 юли в Министерството на икономиката и енергетиката е получено уведомително писмо от Европейската комисия във връзка със задължение за въвеждане в националното законодателство до 17 май на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Европейската комисия очаква в двумесечен срок да получи информация от България за предприетите мерки и действия за транспониране на директивата и актовете, въвеждащи изискванията й в националното законодателство. Повечето изисквания на директивата са вече въведени с изменения и допълнения в Закона за енергийната ефективност, в сила от 6 юли 2007 г. Не бяха въведени текстовете, които касаят търговците на енергия и техните задължения към крайните потребители, доброволните споразумения като механизъм за повишаване на енергийната ефективност в индустрията, измерването и информативните сметки за енергийно потребление на крайните енергийни потребители.