През юни строителният сектор в еврозоната отбелязва спад с 0.6% спрямо предходния месец. Намалението в ЕС-27 е с 1.5%, за май ръстът е бил съответно 0.1% и 0.7%. На годишна база в сравнение с юни 2007 г. новото строителство намалява с 2.4% в еврозоната и с 1.8% в ЕС-27. В страните членки секторът е нараснал в шест от тях и е отбелязал спад в седем държави. Най-големият ръст е в Португалия и Румъния - и двете с +2.9%, както и Полша - +2.6%. Най-голям е спадът в Словения - -5.8% и доскорошните лидери Великобритания - -5.4% и Испания -3.1%.При инфраструктурата спадът през юни е бил с 0.4% в еврозоната и с 3.2% в ЕС-27 след резултати от +1.5% и +3.7% съответно за май.На годишна база строителството е нараснало в девет страни и е намаляло в четири. Най-голям е ръстът в Полша - с +20.8%, Словения +14.9%, Румъния +12.7%, България +10.3%. Най-голямо е намалението в Испания - -15.9%, и Великобритания - -4.7%. Новото строителство на сгради е намаляло с 3% за еврозоната и с 2.1% в ЕС-27 след резултати от -1.9% и +0.2% за май. Инфраструктурното строителство е отбелязало спад от 1.2% в еврозоната и с 1.4% в ЕС-27, съответно -1.4% и +3.5% за май. Еврозоната включва 15-те държави, въвели еврото - Белгия, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения и Финландия.Строителството има важ­но място в икономиката на Европейския съюз - 10% от БВП и 7% от заетите. Този сектор е особено динамичен в новоприетите държави от Централна и Източна Европа като България и Румъния. Новото членство поставя редица предизвикателства като адаптиране към изискванията на единния пазар за строителни продукти, в т.ч. приложението на изискванията на Директивата за строителните продукти, използването на информационни технологии в строителния процес, осигуряване на съвместимост с другите политики на ЕС с цел подобряване на конкурентоспособността в строителния сектор и др.Брутният вътрешен продукт на Румъния за второто тримесечие отбелязва ръст от 9.3% спрямо същия период на миналата година, през първото тримесечие икономиката е нараснала с 8.2%. Увеличената стопанска активност се дължи на бум в кредитирането, повишаване на инвестициите и по-високите заплати. В резултат на този тренд през юни заплатите отбелязват ръст на годишна база от 24.4%. Постоянният приток на чужди инвестиции е ускорил ръста на потреблението и кредитирането. Водещ е строителният сектор, който отбелязва увеличение от 35%. Тези данни засилват вероятността от ново нарастване на основния лихвен процент, който вече беше повишен до 10.25%, а инфлацията през юли достигна рекордното ниво за тригодишен период от 9.1%.По макроикономически данни Румъния изпреварва България. Според НСИ брутният вътрешен продукт за второто тримесечие е нараснал с 6.3% при инфлация от 14.5%.

Румъния изпреварва БългарияРумъния е пазар от 22 млн. потребители, среден ръст на БВП от 5.5% за последните 5 години, 7.7% за 2006 г. и 6.5% ръст за 2007 г. с очаквани темпове на нарастване за периода до 2010 г. от 6%. Румънската икономика отбеляза растеж от 8.2% през първото тримесечие на настоящата година спрямо първото тримесечие на 2007 г. и се нареди на второ място в ЕС по динамика на развитие след Словакия.Предвид своите размери страната очаква по-големи финансови ресурси на ЕС за регионално развитие, инфраструктура, екология, селско стопанство, рибовъдство от 19.7 млрд. евро. Предвидено е ускорено развитие на транспортната инфраструктура - 1300 км магистрали до 2013 г. и 2000 км пътища до 2010 г. при 4 млрд. евро финансиране от ЕС. Румъния регистрира 9.1 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за 2006 г. и около 7.1 млрд. евро ПЧИ за 2007 г., основно в областите масла и петролни продукти, химическа промишленост, козметика и почистващи препарати, строителство, туризъм. Вносът на България от Румъния за 2007 г. е бил 988 млн. евро (4.52% от общия внос), износът - 658 млн. евро (4.89% от общия износ) при негативно салдо за България от 330 млн. евро.С увеличение от 2.5 пъти за последните 10 години до 250 евро, заплатите в сектор строителство са едни от най-ниските в румънската икономика. Въпреки това заплатите на инженерите в северната ни съседка надхвърлят 1000 евро на месец, а заплащането на квалифицирани работници в строителния сектор в Букурещ достига 1000 евро.