Австралийският архитект Макс Причард е разположил ниската извиваща се енергийно-ефективна структура на новия хотелски комплекс в защитена зона върху скали, надвиснали над Южния океан. Кенгуровият остров, където е ситуиран проектът, е рядко населена дива територия на 14 км от бреговете на Южна Австралия с едва 4500 жители и много повече коали, морски лъвове, тюлени, папагали, пингвини и кенгуру. Повече от една трета от територията от 110 км и ширина 55 км е национален парк или защитена територия. Като дестинация той привлича любители на природата и екотуристи, както и ценители на виното благодарение на своите над 20 изби.Възможностите за настаняване на туристите обаче са доста ограничени по размер и предлагани удобства до откриването на хотела "Южен океан" през март м.г. Компанията инвеститор Baillie Lodges, базирана в Сидни, оперира редица бутикови курорти от висока класа. Те наемат родения на острова архитект Макс Причард за изработване на проект на хотел с 21 стаи, който да комбинира лукс и устойчиво развитие. Разбира се местните жители са категорично против идеята за нов курорт по средата на защитената територия. Провеждат се редица обществени обсъждания, на които инвеститори и проектанти представят плановете си за екологични материали и строителни техники, които да минимизират въздействието върху деликатното равновесие на околната среда. Своята роля изиграва и подкрепата на местните власти. От целия терен бива застроен само 1%, а специално решение на местния съвет забранява допълнителното застрояване.Комплексът е разположен по билото на висок 40 метра скален гребен по южния бряг на острова с изглед към Южния океан. С цел минимизиране на визуалното и екологично въздействие Причард разполага едноетажната структура в крайбрежните храсталаци като избира обтекаеми органични форми, местен варовиков материал и стоманени елементи в сиво-синьо. Обществените пространства - просторно фоайе и ресторант, са разположени в извито крило с френски прозорци, които предлагат впечатляваща гледка към морето и скалистия пейзаж.На запад от главния корпус се намира свободностоящият блок на спа центъра - малка цилиндрична структура със стени от варовик и стъкло, до който се достига по извита пътечка по брега. От източната страна са стаите за гости с изглед към океана. Спускащата се към брега структура изглежда вградена в пейзажа като още един скален пласт.Проектантите са се спрели на по-леките материали, икономични от гледна точка на транспортиране и въздействие върху околната средата предвид уединения характер на локацията. Строителството върху такава крехка основа - от един до три метра пясък върху варовикова скала, води до прилагането на иновативна система на основите - винтови пилоти от галванизирана стомана преминават през пясъка и се забиват в скалата, върху тях има стоманени плочи с дървена конструкция.В крилото със стаите за гости подовете са изпълнени от олекотен бетон с вградено отопление. За реализираните с дърво пешеходен пасаж и зона за хранене е използван дървен материал от стари разрушени постройки в района.Съображенията на природозащитниците, както и отдалечената локация, са сред основните мотиви за избора на зелените решения. Големите резервоари от галвазинирана стомана с обем до 1.4 млн. литра дъждовна вода са разположени като скулптурни елементи покрай пътеката, а целта е осигуряване на водна самозадоволеност средно за четири от пет години. Отпадъчните води се третират с органична система с микроорганизми, след което се изхвърлят по подземна напоителна система. Топлата вода идва от подземни помпи с геотермалната енергия, електричеството се осигурява от фотоволтаични панели и дизелови генератори.Подредбата на стаите в продълговато едноетажно крило със сигурност намалява визуалното въздействие на комплекса, каквито са и изискванията на природозащитниците. За сметка на това се удължава пътят до стаите на гостите, както и ежедневните разходки до ресторанта и фоайето. През деня пешеходният пасаж става неприятно горещ и слънчев, през нощта доста студен вследствие на голия терен без дървета. Фоайето би трябвало да бъде уютно и удобно, но поради по-големия си размер и хладния безличен характер на обзавеждането прилича на шоурум за мебели, коментира недостатъците на проекта авторът на статията Раул Баренич, като вса пак заключава, че гледките към южния океан денем и южното небе нощем спасяват положението.