Когато говорим какво да бъде архитектурното образование у нас, мога да кажа, че няма единна универсална система. Това е разбираемо, защото става дума за архитектурата, която е и изкуство. Не случайно има различни видове архитектурни училища. Едните са възприели централизирана система, други - системите на авторските курсове. Отделните държави прилагат различни модели.Световната и европейската практика показват също, че няма капсулиран тип програми какво точно обучение е необходимо. Преди време колектив от Училището по архитектура във Версай направи анализ на състоянието на висшите архитектурни училища, преминавайки от учебните заведения в Париж, Лондон, Берлин, Прага, училището на Марио Бота, докторантските уъркошопове на Ренцо Пиано. Констатацията беше, че  независимо от модела се наблюдава общо стагниране в архитектурното образование. За мен причината се корени в кратките срокове на обучение от пет и половина години. Напоследък има и завръщане на архитектурата в програмите на художествените академии като изящно изкуство.Слабостите в нашето образование произтичат от отсъствието на обществена стратегия по отношение на архитектурата. Търсят се студенти, каквато е архитектурата, която обществото си представя. Винаги е имало и ще има много талантливи, можещи, амбициозни студенти. Нашият проблем е, че ги поставяме в ниските нива на изисквания, а светът, към който вървим, е свят на конкуренцията на идеи. Част от проблема у нас е, че беше възприет силно редуциран срок за следване от 5 години и половина - крайно недостатъчни за успешна професионална подготовка. Проблемите с българското образование идват и от неумението да се види голямото разнообразие от методи. Промяната трябва да е в посока на проникването на други гледни точки в него. Това означава да се канят преподаватели за лектори, да се създават докторантски училища,  да има обучение по архитектура на английски език. Нашите преподаватели и студенти трябва да пътуват активно, да се образоват на различни места през етапите на следването си. Студентът да има шанс да запише архитектура в София, да продължи в Барселона и Глазгоу, да се дипломира в Мадрид... Трябва да разбере, че всеки е част от европейската стратегия за образование в архитектурата. Основното е, че системата ни се нуждае от многообразие - на методи, гледни точки, свобода. Така българската архитектура ще се самоопредели, ще намери достойнствата и идентичността си.