Отбелязваме Световния ден на урбанизма с изложба и дискусия
Проблемите на градската среда, устройственото планиране в образованието и практиката са фокусът на международната проява
Да се постави акцент върху значението на градската среда и нейното планиране и как тя да допринесе за създаване на екологично, здравословно и хармонично организирано пространство, в което хората живеят и работят - с тази идея възниква през 1949 г. Световният ден на урбанизма, отбелязван на 8 ноември.Сега светът празнува за 60-и път, обръщайки вниманието на обществото върху ролята на урбанизма върху създаването на общественото пространство. Целта е да се разшири познанието за процесите на градско и регионално планиране. В България празникът се отбелязва от 2002 г. наред със световните принципи за хармонична общочовешка жизнена среда, в родината ни той е съпроводен с въпросите на урбанизма както като образование, така и като практика.По повод световния ден Асоциацията на студентите по урбанизъм в България (АСУБ) съвместно с Националния клуб на урбанистите към Съюза на архитектите в България и катедра "Градоустройство" към Университета па архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) организират среща-разговор на тема "Урбанизмът в България - настояще и бъдеще" на 4 ноември от 17 часа в зала 2 на Централния дом на САБ. Предвижда се експониране на студентски проекти по урбанизъм.Ще бъдат поставени въпроси за урбанизма и нуждата от съвременно устройствено планиране, за прилагането на изпитани европейски и световни практики, за нуждата от сътрудничество между различните държавни, районни и местни институции и организации, каза Силвия Чакърова, председател на АСУБ.Ст.ас.арх. Милена Ташева от УАСГ ще представи Асоциацията на европейските училища по градско планиране. В асоциацията членуват образователни институции, където се извършва обучение по урбанизъм. На всеки пет години се провеждат конгреси, като последният бе през лятото на тази година в Ливърпул. Предвижда се катедрата по "Градоустройство" на УАСГ да кандидатства да бъде също пълноправен член (в момента тя е асоцииран).Първите магистри в специалността на Университета по архитектура, строителство и геодезия завършиха и излязоха на свободна практика през 2008 г. Две поколения млади урбанисти. Какви ли въпроси стоят пред тяхната реализация в практиката, какви проблеми стоят пред българския урбанизъм? С тези въпроси се обърнахме към проф. д-р арх. Веселина Троева и проф. д-р арх. Александър Александров.В съвременното образование по урбанизъм все по-силно се обръща внимание на обвързването на проблемите на градската среда и устойчивото развитие.Създаването (в Барселона през 2002 г.) на европейската академичната мрежа "Инженерно образование за устойчиво развитие" (Engineering Education for Sustainable Development) и бързо нарастващата популярност на форумите й през следващите години са доказателство за осъзнатата от техническите университети потребност от широк международен интердисциплинен диалог върху образованието за устойчиво развитие в полето на инженерните дисциплини, посочи в своя доклад на международната конференция на УАСГ на 30 октомври доц. арх. Елена Димитрова. По думите й се търси все по-тясно сътрудничество във всички аспекти на образователния процес – от разработването на интерактивни форми на обучение и на ефективни методи за оценка на придобитите знания и умения до изграждането на индивидуалната ценностна рамка на отделния студент, отчитаща значимостта на идеята за устойчиво обществено развитие.От проучения световен опит в областта значителен интерес представлява въвеждането на програма по устойчиво развитие за инженери в Технологичния университет в Сидни, Австралия, което става повод за дискусия по необходимостта от въвеждане на трансдисциплинни подходи към проблематиката на устойчивото развитие.В сферата на висшето образование на преден план като практически проблем и като изследователски интерес излиза въпросът за това какво мотивира студентите да учат. Това налага и все по-широкото приложение на подхода "изследване на действието" (action research) в педагогическите изследвания през последното десетилетие на ХХ век.
| Проф. д-р арх. Велелина Троева:България може да достигне минимума от кадри след около 30 годиниПродължавам да вярвам, че на България освен архитекти и инженери са необходими и урбанисти. Продължавам да твърдя, че при сегашния прием на студенти в специалността "Урбанизъм" и при сегашните ограничени възможности за реализация, критичният минимум от кадри за страната ни ще бъде достигнат едва след около 30 години. Средно за Европейските страни това се определя на 1 млн. души население. Данните сочат значителни различия между отделните страни – от 30 до 300 регистрирани урбанисти на 1 млн. население, реализиращи се като проектанти, преподаватели, администратори, консултанти и изследователи. Съотношението на урбанистите спрямо архитектите, изчислено на базата на бройката на практикуващите специалисти в момента в развитите страни, по данни предоставени от Кралския институт на урбанистите, се движи между 1:1.7 (Великобритания) и 1:2.3 (САЩ). Продължавам да вярвам, че подготовката и реализацията на тези кадри в България не може и не трябва да се оставя само на стимулите на пазара.От една страна в България има нужда от повече урбанисти, от друга, трябва да се създаде добро съотношение между практикуващи архитекти, строителни инженери, ландшафтни архитекти и урбанисти. Затова отговорните държавни институции трябва да дадат своята заявка за потребността от специалисти с необходимите знания и умения в областта на устройственото планиране и градско развитие. В това отношение Министерство на регионалното развитие и благоустройството може да изиграе много съществена роля за институционализиране на урбанистичната дейност в съответствие с практиките в развитите страни. |
| Проф. д-р арх. Александър Александров:Новата специалност трябва да се интегрира към българската действителностВремето на прехода от последните десетилетия оказа влияние върху особеностите на българския урбанизъм. Промениха се социално-икономическите отношения, което рефлектира върху фундаментите на устройственото планиране. Всъщност това е една много сериозна черта на прехода, която има отражение и в теорията и в практиката на урбанизма. Другото съществено, което следва да се отбележи е присъствието в практиката вече и на първите урбанисти бакалаври и магистри, които са възпитаници на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Те са новите играчи в сферата на устройственото планиране.Досега, проектантите-урбанисти по силата на историческите обстоятелства бяха предимно архитекти, които се занимаваха с градоустройство и в рамката на социалистическите доктрини, те разработваха териториите на българските градове и села. Всички планове са правени с участието и на икономисти, социолози, нжененери, т.е. работеха различен вид специалисти, но доминиращо, водещото беше участието на архитектите. Това определи архитектурното начало и подход при планирането на населените места и териториите. Сега излизат нови специалисти урбанисти, които покриват специфична интердисциплинарна сфера на познанието. Сега тази самостоятелна професия на урбанизма трябва да се интегрира по максимално добър начин в специфичните условия и традициите на българския урбанизъм. Оттук зависи и нейното бъдещо развитие и еманципиране. При създаването на образователния пакет на урбанизма в България сме ползвали чуждия опит, най-вече този във Великобритания. В същото време трябва да отчитаме и особеностите на България, защото градоустройството ни се е развило повече под френско, немско и съветско влияние. Английския тип урбанизъм е повече основан на икономиката, на социологията, докато традиционният за нас урбанизъм повече борави с пространството. Тези специфики трябва да се имат предвид за българския урбанизъм, за неговото развитие, както и поуките от много сложните условия на прехода, какъвто фактически в чужбина не е имало. Така, че стремежът ни е да проучим реалното включване на завършилите урбанизъм в урбанистичната практика и съответно да направим изводите за необходимия баланс между реализъм и теоритичност, между традиционализъм и модерност. Като важното за нас е - векторът на промяната, който е заложен в образованието по урбанизъм да не се губи. |