Постигане на симбиоза между регионалното и устройственото планиране с цел осигуряване на устойчиво развитие на Пловдив като водеща община в областта и в Южния централен район за планиране е основна задача на бъдещия интегриран план за градско възстановяване и развитие. Градът ще получи до 1 млн. лева от оперативна програма "Регионално развитие" за разработването на стратегическия планов документ, насочен към трайното подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на територии с нереализиран потенциал.Основа за идентифицирането на зоните за целенасочено въздействие и подготовката на интегриран план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) с времеви хоризонт 2020 г. са новият Общ устройствен план на Пловдив и Общинският план за развитие 2005 - 2013 г., съгласувано с изискванията на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и Декларацията от Толедо на министрите, отговарящи за градското развитие. През 2007 г. с утвърждаването на новия Общ устройствен план Пловдив получи изключителния шанс през следващите 25 години да придобие европейска визия, съхранявайки своята уникална природна и културно-историческа идентичност. Важните акценти в урбанистичната концепция са: разуплътняване на традиционния град, усвояване на нови територии за "обитаване" в землищните граници, създаване на активни вторични градски центрове, преструктуриране на производствените зони и съвременна транспортно-комуникационна система."Основните принципи, на които залагаме при разработването на проекта за интегрирания план, са адекватност, приемственост, динамичност, гъвкавост, публичност и диалогичност", съобщи ланд. арх. Георги Селенски, директор на дирекция "Устройствено планиране, общ устройствен план, архитектура и благоустройство и инвестиционни проекти" в община Пловдив. Сериозните проблеми, пред които е изправено бъдещото устойчиво развитие на Пловдив, са:- замърсяване на околната среда и влошаване на естествения ландшафт, превръщане на биосферата в биотехносфера- влошаване на условията на живот в самия град – нисък стандарт, прекомерни разходи на време и средства за придвижване, откъсване на човека от естествената му среда- изпразване от съдържание на прилежащата околоградска зона (т.нар. урбанистично гравитационно поле) – ограничени възможности за работа, социални контакти, обслужване, което привлича значителен контингент "ползватели" от зоната и претоварва компактния град- липса в качествен и количествен аспект на социална инфраструктура.Наред с "глобалните" проблеми в компактния град са налице много нерешени вътрешни проблеми, свързани с наличието на територии в неудовлетворително състояние, с негативни тенденции в развитието или с нереализиран потенциал. Тяхното целенасочено развитие и възстановяване изисква именно интегриран подход. Според ланд. арх. Селенски направените проучвания в Общия устройствен план са предпоставка за идентифициране на набор от градски зони с потенциал за развитие и регенерация. В проектното предложение на община Пловдив са включени трите типа територии, предвидени в насоките за кандидатстване (виж карето).- Зони с преобладаващ социален характер – регенерация на източните и югоизточните територии на компактния град, обхващащи етнически обособени квартали в район "Източен" и неблагоустроени зони с комплексно застрояване в жилищния район "Тракия"– Зони с потенциал за икономическо развитие - промишлените зони "Север" и "Тракия", с най-големи теренни възможности за превръщане в смесени многофункционални зони с приоритетно изграждане на малки и средни предприятия, високотехнологични бизнес инкубатори, логистични паркове– Зони на публични функции с висока обществена значимост  – същинския градски център на Пловдив, включващ главната пешеходна зона, АИР "Старинен Пловдив", кв. "Капана", река Марица, и жп ареала на Централна гара, в които могат да се обвържат по неповторим начин културен туризъм, бизнес, отдих и рекреация.  Преобладаващ социален харектерВ зоната с преобладаващ социален характер ще се търси комплексно решаване на инфраструктурните, жилищните и социалните проблеми на най-големия етнически обособен квартал "Столипиново" с между 45 и 55 хил. население, както и на другите три подобни: "Арман махала" и "Шекер махала", разположени в район "Северен", и "Аджисан махала" – в район "Централен".Най-големият жилищен район - "Тракия", далеч няма проблемите на "Източен", но неговите територии също са в "неудовлетворително състояние и с нереализиран потенциал". Тази констатация изисква комплексна намеса по отношение на: благоустрояване на междублоковите пространства, саниране на едропанелните жилищни сгради (изолации, дограма и т.н.) с цел енергийна ефективност, доизграждане на обектите на социалната инфраструктура, решаване на проблемите с паркирането, подобряване на ефективността на обществения транспорт, изграждане на велоалеи и т.н.Същите проблеми с благоустрояването имат и останалите квартали в район "Източен", извън етнически обособения квартал "Столипиново". Един от съществените проблеми и на двата района, тъй като е разположен между тях, е нереализираният парк "Лаута", за който липсва проектна готовност.Потенциал за икономическо развитиеКъм териториите с нереализиран потенциал за икономическо развитие спокойно могат да се отнесат всички производствени зони на града, посочи ланд. арх. Селенски. Основна причина за тяхното западане освен икономическия срив са неконтролираните реституционни и приватизационни процеси, довели до раздробяване на производствените терени, хаотично настаняване на несъвместими дейности, изхабяване и разрушаване на материални активи (тежка и ненужна инфраструктура, сграден фонд и т.н.). Липсата на устройствена готовност, на "меки мерки" спрямо потенциалните инвеститори и не на последно място териториалната "ампутация" на общината е причина за възникването на нови икономически зони извън нейните граници. Резултатът – унищожаване на природен ресурс – земята, и изоставени съществуващи производствени терени.В настоящия момент производствена зона "Север" се развива териториално не в посока усвояване на свободните и неизползвани площи в нея. Тя се разраства по посока извън селищната територия на град Пловдив, на входно-изходните пътни артерии Голямоконарско, Карловско, Пазарджишко шосе и по-слабо по Брезовско шосе, които се застрояват плътно, стихийно и изключително бурно. Територията, заключена между ул. "Димитър Стамболов", "Победа" и бул. "Дунав", бързо се преструктурира и сменя исторически установения промишлен характер (млечна промишленост, консервна промишленост и хлебозавод) в бизнес и делово обслужване и се превръща в лице на новата смесена многофункционална зона "Север". Терените, на които може да се привличат в перспектива  потенциални инвеститори, са: 130.57 ха свободни незастроени и 26.92 ха застроени, но нефункциониращи. Усвояването на свободните терени и непрекъснатото обновление на съществуващия сграден фонд е свързано с постоянното развитие на инженерната и пътната инфраструктура. В зоната липсват каквито и да било елементи на зелената система и спорта, липсва и обособен "бизнес център", а социалната инфраструктура е разпръсната хаотично в случайно изградени малки обекти.В рамките на зона "Север" се предлага обособяване на подзона "Филипово", обхващаща целия жп ареал на гара Филипово с прилежащите територии. Явява се базова спирка на бъдещия Sbann със "Северна тангента", съществена част от "вътрешния магистрален ринг" на Пловдив, проектирането и изграждането на който също би следвало да бъде част от интегрирания план на подзоната, коментира Селенски. Заема средищно положение между три обособени в различни места производствени зони – зона "Север" с продължението й от обекти двустранно на "Карловско шосе" и двете многофункционални производствено-логистични зони "Марица-запад"  и "Марица-изток" (община Марица). С интегрираното въздействие върху територията на жп ареала ще може да се постигне изграждане на многофункционална зона с подчертана бизнес насоченост и допълнена с обекти от социално значение като образователни и специализирани центрове от районно значение, развитие на "буферна" и "секторна" логистика, създаване на зелени коридори и осигуряване на пешеходна и велодостъпност до работните места.Производствена зона "Тракия" заема площ от 308.25 ха и на нейната територия са функционират около 135 фирми, а броят на заетите надхвърля 5600 души. Наличните свободни незастроени и застроени, но нефункциониращи терени, близостта до летище Пловдив и жилищен район "Тракия", доброто състояние на сградния фонд като цяло в зоната, липсата на замърсяващи производства са добра основа, която да отговори на нуждите на града от зона за бърз икономически растеж и изграждането на високотехнологични производства и паркове.Публични функцииБезспорно като територии на публични функции с висока обществена значимост следва да се определи съществуващият градски център на град Пловдив. В него са разположени основните обществени активности – главната улица, старият град, "Капана", важни обекти на културно-историческото наследство – Форумът на Филипопол, Одеонът, Античен стадион, Античен театър и др. В тази зона са по-важните обществени, културни, административни, делови, търговски и други обекти от градско и надградско значение. Градският център е обърнал гръб на река Марица, която категорично не изпълнява функциите си на градообразуващ фактор и следва да се отнесе към "териториите в неудовлетворително състояние и с нереализиран потенциал".Преплитането на разнообразни функции в "голямата" зона на градския център, наличието на археологически и архитектурни културни ценности и природни забележителности, предопределя разделянето й на "подзони", всяка със своя  специфика и проблеми, които следва да намерят своето решение.Подзона "Площад Централен – ул. "Ал. Батенберг" – Понеделник пазар"обхваща най-активно натоварената част от градския център – неговото "ядро".Функционалното й развитие и състояние е сложно, защото тук попадат археологически, исторически и културни обекти от световно и национално значение, обременени с неприсъщи функции. Натрупани са нерешени транспортни и екологични проблеми, затруднено обитаване и невъзможност да се разгърне пълноценна туристическа и културна дейност. Функциите на обитаване, транспорт, отдих  и обслужване се преплитат. С интегрираното въздействие върху зоната ще се постигне разтоварване на сегашния градски център от някои административно-делови функции, изявяване и развитие на зона за туристическа индустрия, по-добра организация на транспортния достъп, обогатяване на елементите на озеленяването като неразделна част от възприятието на културно-историческото наследство и др.Подзона "Кв. "Капана"Кварталът е групов паметник на културата, наситен и с много индивидуални архитектурни паметници. Все още е със съхранен характер и облик, макар и обезобразен от транспортната инвазия и несвойствени дейности - работилници, магазини за строителни материали и др., в т.ч. и няколко нови сгради, "изпъкващи" със съмнителни качества, коментира Селенски. Може да се каже, че изготвянето на ИПГВР ще има "спасителен характер" за тази уникална градска субстанция.Подзона – "Река Марица"Реката е един от основните градообразуващи фактори и основно направление на агломерационните връзки. Според доминацията на проблемите в подзоната са дефинирани три участъка: "Марица-запад",  "Марица-център" и "Марица-изток". Те обхващат територията от двете страни на река Марица, в градските регулационни граници. С интегрирания план ще се постигне:- запазване и доразвитие на спортен комплекс "Пловдив" с пълноценна реализация на спортните съоръжения- добро функционално зониране на централната градска част, с разтоварване на стария градски център от функции, за които няма териториални възможности, и насочване на бъдещото градско развитие по поречието с използване на инвестиционен интерес за решаване на икономически, социални и екологични проблеми- включване за целогодишно денонощно ползване възможностите на Международния панаир за социална полза на града- изграждане на парк "Източен"- създаване на условия за спазване на изискванията към защитената зона по "Натура 2000".Подзона "Централна жп гара"Освен че е важен транспортно-разпределителен възел, със своя жп ареал играе ролята и на втори "разделител" на градската територия по същия начин, както и реката. Премостването му се осъществява на три места - Коматевският възел, Бенонният мост и надлез "Родопи". Това е и обхватът на тази подзона в линеарен аспект. В дълбочина тя обхваща тангиращите територии: на север  - бул. "Хр. Ботев", на юг  - т.нар. "Южна тангента", на запад - подлез "Модър-Царевец", на изток - възел "Родопи".За Централната жп гара след проведен национален конкурс има изготвен идеен проект, както и подробно геодезическо заснемане. В одобрения ОУП и ПС-КТС на град Пловдив в тази територия се предвижда сериозна комуникационна намеса – с прокарването на Южната тангента и подземно преминаване на бул. "Руски" – под Централна гара и свързването му с бул. "Македония". Ново решение следва да намери и Бетонният мост, който освен другите проблеми е и пречка за движението на жп съставите по паневропейските жп коридори 4 и 10. В подзоната е и стадион "Т. Диев", налице е и възможност за създаване на парк – източно от бул. "Македония".