Г-н Петров, "устойчиво развитие" е модерен термин, какво означава в контекста на металургичната индустрия?- Устойчивото развитие на металургията - а по същество и на останалите индустриални сектори - трябва да осигурява развитие и балансирано решаване на важни въпроси като: оптимално натоварване на производствените мощности, ефективно използване на суровините и енергоносителите, опазване на околната среда, добри условия на труд и заплащане при отговорно социално партньорство, осигуряване на инвестиции и иновация за обновяване на технологиите и мощностите на основа на най-добрите налични практики.Кои са основните задачи пред бранша по отношение на екологията, на суровинната база и пазарите?- В сектора през последните години се направиха огромни инвестиции, които вече надхвърлят 4 млрд. лева. Това позволи металургичното производство да подобри своята конкурентоспособност и да намери реализация на европейските и световни пазари. Паралелно се решават и основните екологични проблеми съгласно изискванията на  европейското законодателство. Този процес е постоянен и отделните производства и фирми решават как да подобряват своите показатели и да се развиват.Предвид характера на металургията, която е енергоинтензивна и материалоемка индустрия, всяка инвестиция е свързана и с подобряване на енергийната ефективност и използването на суровините. В страната няма богати природни ресурси от черни и цветни метали, а това в голяма степен важи и за Европейския съюз. Затова приветстваме работата на Европейската комисия по "Пътна карта за ресурсоефективност". Целта е да има дългосрочна визия за използване на наличните ресурси при висока рентабилност на индустрията.Важно място в този процес трябва да се отдели на вторичните метални суровини, които на практика имат безкраен жизнен цикъл на използване. Тези суровини имат и най-добра екологична и енергоефективна преработка.Кои са екологичните задачи пред отделните предприятия и сектора като цяло?- Металургичните производства и технологии имат специфични изисквания с различна значимост по отношение опазването на въздуха, водата и почвите. Безспорен факт е, че в добива на цветни метали тези отговорности имат по-голяма тежест. Затова вложените средства и бъдещите инвестиции за екология в тези производства заемат значителен дял от общите инвестиции. Пример за това са двата най-големи производители на метали в страната: за електролитна мед "Аурубис България" АД, Пирдоп, и за производство на олово и цинк – КЦМ АД. Въпреки че основните проблеми са решени, те вече инвестират в бъдещето. В производството на олово започва мащабна инвестиция и внедряване на нова технология, отговаряща на най-добрите световни практики.Всички предприятия имат отговорности по изпълнение на европейски директиви и регламенти като REACH, Европейска политика и План за действие по изменение на климата, намаляване на емисии на парникови газове, управлението на отпадъците и др.Какво е състоянието на българската металургична индустрия през последните пет години, в годините на криза, и какви са основните предизвикателства?- Отчетните данни за производството през последните години са отражение на състоянието на европейската и световната икономика. Металургията е експортно ориентиран сектор. Около 80% от продукцията се реализира на външните пазари, а над 50% от този износ е за Европейския съюз. Затова състоянието на европейската икономика оказва пряко влияние на работата на българските металургични предприятия. За 2009 г. и 2010 г. има спад почти във всички производства, най-голям - при проката и изделията от черни метали - между 30% и 50%, както и при производството на прокат от мед и медни сплави – около 50%.От втората половина на 2010 г. и през 2011 г. започна ръст, който изцяло се дължи на износа за ЕС и трети страни. Реализацията на металопродукция за вътрешните пазари и през 2011 г. намалява. Увеличената реализация за външните пазари се дължи и на направени инвестиции за усвояване на нови продукти и изделия, на предприети действия за намиране на пазарни и продуктови ниши. Такива примери има в "София мед" АД, "Алкомет" АД и др.Какви са предизвикателствата пред свързаните с металургичната промишленост сектори – инфраструктура, услуги и др.?- Предизвикателствата пред металургичната индустрия в голяма степен са свързани с общата индустриална и икономическа политика на страната. Предприятията са най-големите енергийни консуматори, осигуряват основните товаропотоци, които ползват пристанищната и железопътната инфраструктура. Тези дейности са предимно държавен монопол и решенията за тяхното преструктуриране, промените в цените и качеството на услугите пряко се отразяват на показателите в сектора.За съжаление при взимането на тези решения нашият бизнес не може да влияе. Засега няма наложена практика при преструктуриране на определени дейности да се отчита и въздействието, което това ще има върху други засегнати от промените индустрии.В страната приоритетно трябва да бъдат приети и изпълнявани политики, свързани с:- бързо преструктуриране на енергетиката за създаване на работещ либерализиран енергиен пазар- предприемане на реални действия за развитие на газопреносната мрежа и осигуряване на алтернативни доставки на природен газ- създаване на условия за развитие на товарния транспорт на конкурентни начала, без монопол в дейността и при гарантирани инвестиции- предоставянето на концесии за инфраструктурните обекти да става по ясни и прозрачни правила, да осигуряват свободна конкуренция и развитие.Действията и поведението на съществуващите засега важни за българската металургия монополни структури са фактори, които имат негативно отражение за доброто планиране и развитие на сектора.Защо предложените промени в Закона за управление на отпадъците предизвикват всеобщо неодобрение?- Бизнесът, който има отношение към този закон, не беше чут, не се отчетоха изложените съображения и предложения за промени в проекта на Министерския съвет. Този проект създава предпоставки за концентрация на дейността в ограничен брой фирми и отпадане на много малки и средни предприятия в сектора, има неравнопоставеност между частните фирми и общините, затруднява събирането на отпадъци от цялата територия на страната, нарушава правата на гражданите да предават възмездно и на достъпни за тях площадки различни метални отпадъци, включително от излезли от употреба домакински уреди и редица други проблеми.В този вид законът може да доведе до рязко намаляване на събираните на територията на страната вторични метални суровини и тяхното предаване за преработка в металургичните предприятия. Това ще има негативен ефект върху околната среда, ще доведе до завишаване на разходите на металургичните предприятия за суровини, а специално в черната металургия може да има недостиг на ресурс, водещ и до намаляване на производството на стомана.