Дебатът за София II
ПОКОЛЕНИЕТО Y: "Строителство Градът" попита бъдещите професионалисти какво мислят за бъдещето на българската столица
Съгласно европейската териториална политика една от важните цели в развитието на големите градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитие на цялата територия на регионите. Големите градове играят ролята на стимулатори за общо регионално икономическо, социално, пространствено, урбанистично и екологично развитие. Град София е център и двигател на регионалното развитие.Изключителен туристически потенциал Урб. Михаела Ангелова, випуск 2012Столицата разполага с изключителни туристически потенциали. Налице са много туристически обекти и възможности за урбанистичното им развитие, които биха повлияли градската структура по различни начини:- Развитие, реклама и промоция на туризма- Обогатяване на зелената система в зоните със съсредоточие на културно- исторически обекти- Експониране, консервация и адаптация – валоризиране на културното наследство в централната градска част- Придаване нови функции на местата със съсредоточие на туристически обекти – обслужване, отдих и рекреация- Атрактивно оформяне на градската среда, интерактивни средства, изложби.Силни страни:- Стратегическо разположение (пресечна точка на четири трансгранични коридора)- Добра транспортна инфраструктура- Развита социална инфраструктура- Добро съчетание на рекреационни ресурси, курортни и лечебни центрове- Богато културно наследство, природни богатства и археологически дадености- Висок интерес на чуждестранни инвеститори- Добре развит третичен сектор- Квалифицирана работна ръка- Висока образователна структура на населението- Разнообразен и богат културен живот- Висока и почти пълна изграденост на различните видове техническа инфраструктура- Големи паркови зони.Слаби страни- Нарушено екологично равновесие- Контраст "център – периферия"- Наличие на "визуални замърсители" (сметища и изоставени градски пространства) - лош имидж- Недоизползван и недоразвит потенциал на природните и антропогенни фактори за развитие на туризма - културно наследство, термални води, природни богатства- Неспособност на транспортната инфраструктура да поеме автомобилния и пешеходен поток- Задръствания- Амортизация на изградената техническа инфраструктура- Неконтролирано разрастване на града и липса на градско планиране.Възможности- Развитие на селското стопанство- Възстановяването на екологичното равновесие- Развитие на туризма- Привличане на инвестиции- Използване и прилагане на чуждия опит в градоустройството, градския дизайн и градския мениджмънт- Подобряване на техническата инфраструктура- Разработване и изграждане на алтернативни източници на енергия- Използване на европейския опит при изготвянето и прилагането на ОУП- Инвестиции в оползотворяване и ефективно изпозване на подземните пространства от гледна точка икономия на пространство и осигуряване на повече поземлен ресурс.Заплахи- Пренаселване- Неспособност за задоволяване потребностите на нарастващото население- Недостатъчно развити публично-частни партньорства- Емигриране на млади и високообразовани кадри.Визия за бъдещетоГрад София - уникален и гостоприемен, съчетал устойчиво развитие, балансирана икономика, базирана на знанието, и висок жизнен стандарт.МисияГрадът трябва да се превърне в привлекателно място за живот, предлагащо възможности за професионална реализация и алтернативи за свободното време на младите хора.Места за свободното времеПетър Живков, студент IV курс, "Строителство на сгради и съоръжения"Най-големият проблем на столицата според мен, както и според много чужденци, посетили София, е липсата на място, където могат да се разхождат безгрижно софиянци и гостите на града. В забързаното ни ежедневие всеки голям град трябва да разполага с места, където хората да се отпускат и да се наслаждават на свободното си време. Тези места - като фонтаните пред НДК, градинката на Народния театър и др., се броят на пръсти и са прекалено малки за голям град с около 2 млн. жители. Решение на този проблем би могло да е преустройството на пешеходната зона на бул. "Витоша". Вярвам, че от моментното състояние със счупени тротоарни плочи и нулева зеленина отсечката от Съдебната палата до НДК би могла да се превърне в невероятен градски оазис.Другият голям проблем е големият смог над София, който може да се види от по-високите места на Витоша. Като всеки бързо растящ град тепърва ще се задълбочава проблемът с екологията. Има нужда от подобряване на енергоефективността на сградите, намаляване на вредните емисии в тецовете, намаляване на загубите по електропреносната мрежа, подновяване на колите на градския транспорт, проектиране и изграждане на повече велоалеи и др. Ако не се вземат кардинални мерки относно намаляването на вредните емисии във въздуха, много скоро столицата ни би била изправена пред голям екологичен проблем.Все пак има "светлина в тунела". Строежът на метрото е сред малкото неща, които могат да накарат софиянеца да се усмихне. Много от хората, които имат лесен достъп до него, го използват ежедневно. Спестява се много време и пари за гориво на обикновения гражданин. Новото разширение ще привлече около два пъти повече пътници до края на годината. Свързването на метродиаметъра с големия подземен паркинг на бул. "Цариградско шосе" се очаква да допринесе до значително намаляване на трафика. Това е най-голямата положителна разлика отпреди 10 години и сега действа като идеално лекарство за симптомите на един космополитен град: трафик, замърсяване, цена и време за пътуване.Добрата организация и възможностите на ГИС Таня Славова, "Геодезия", випуск 2011Добрата организация, поддържането на актуална база данни и възможностите за анализ и планиране чрез ГИС са в основата на градското развитие.София е развиваща се европейска столица и притегателен център в редица отношения. На национално равнище мнозина виждат възможности за работа и живот именно в най-големия български град, а за чужденците е привлекателен едновременно като бизнес средище и туристическа дестинация. Всичко това е причина тук да бъдат съсредоточавани редица ресурси – човешки и материални, което освен положителен ефект може да има и своите потенциални негативи при недобро усвояване и разпределение.Основен момент е добрата организация, поддържането на актуална база данни и възможностите за анализ и планиране в основата на градското развитие. Съвременните технологии предоставят възможност това да бъде постигнато, а именно посредством географските информационни системи (ГИС). Те са прекрасно средство, обединяващо пространствена информация за обекти и техни количествени и качествени характеристики, съхранявани в електронен вид за максимална динамика при тяхното управление и достъп.Основните направления в развитието на град София, които биха били подпомогнати от разработването и внедряването на една пълна и актуална ГИС база данни са следните:- Изработване и развитие на проекти – в областите на градското планиране, строителството, поддръжката и развитие на инфраструктура, комуналните услуги и др., посредством актуална кадастрална информация, данни за ВиК, газо- и електропреносната мрежа, зелените зони и т.н. Съхраняването на данни в електронен вид позволява бързата им актуализация, маркиране на местата с възникнали аварии, координиране на точните екипи и своевременното отстраняване на проблема.- Организация на потоците от живущи и работещи на територията на града – свободен достъп на гражданите (посредством настолни компютри и лаптопи, мобилни телефони и др.) до информационен портал с актуални данни за различни видове услуги – административни, медицински, културни и др. центрове. Понастоящем осезаем проблем е организацията на уличното движение – информация за преустановено движение и задръствания в реално време, промени в маршрути на градския транспорт и т.н. би спомогнала не само за организацията на придвижване в градските условия, но и подобряване на действията при спешни случаи.- Туристическа информация – средствата за организация на данни, които предоставя ГИС, са подходящи за осведомяване на туристи за градските забележителности, как може да се стигне до тях, маршрути – пешеходни и с градски транспорт, и др. В града могат да бъдат създадени пунктове за достъп до тази информация в електронен вид, както и възможност за мобилен достъп до тях от личните устройства на гостите на града. Подобрения в тази посока биха направили града още по-привлекателен с добрата организация и усещането за сигурност, което тя дава.- Изграждането на единна геонформационна система за София, съдържаща пълна и актуална информация, несъмнено ще допринесе за една обективна представа за града, ще очертае ясно проблемните зони и неразработените ресурси, връзката помежду им, и ще спомогне за тяхното развитие, което е една голяма крачка към това столицата да се превърне от център на масите в град за хората.Транспортното бъдещe Георги Евтимов, инженер "Строителство на сгради и съоръжения", випуск 2011София е най-оживеният и забързан град в България. Столицата ни ще продължава да се развива с бурни темпове и да предлага нови възможности, тоест да привлича нови хора. Затова смятам, че бъдещето й е предопределено – тя ще продължи да бъде най-пренаселеният град.За да не се задъхва градът в собствения си ритъм, своевременно трябва да се вземат ефикасни мерки. По всякакъв начин трябва да се пести времето на жителите на София, като за мен приоритет е максимално да се улесни придвижването им.Столична община, макар и малко закъсняла, работи успешно в тази насока. Чрез изграждането на нови лъчове на метрото, разширяването на околовръстния път и строителството на кръстовища на две нива значително ще се подобри транспортната инфраструктура на града. Успоредно с това задължително трябва да се помисли и за внедряването на технологии за интелигентни транспортни системи. С реализирането на тези мерки София гордо ще може да се нареди до най-достъпните европейски градове. Но всяко забавяне при осъществяването на тези мерки ще струва скъпо – ще се губи от времето на жителите на София, а все пак "времето е пари".Вторичните центрове биха облекчили столицатаПламена Георгиева, студент 4 курс "Архитектура"Като всеки по-голям град София е поле на възможностите – на развитие, на изява, на обитаване. Но и като всеки голям град съчетава в себе си различни лица – от старинния исторически дух, през панелните блокове, занемарените криминални пространства, луксозните жилищни и бизнес комплекси. Тази нетипична симбиоза сама по себе си е впечатляваща.Столицата трябва да може да осигури необходимия капацитет, за да удовлетвори нуждите на нарастващото си население. Това налага да се прояви гъвкавост и все повече да се поставя акцент върху понятието "устойчиво развитие", за да са налице необходимите условия за комфортно обитаване. Стратегията за развитие в близкото бъдеще задължително включва и стремеж към изграждане предимно на енергоефективни сгради. Също така е важно да се отделя по-голямо внимание на качеството на строителството и на самата архитектура.Като застрояване би било благоприятно изграждането на нискоетажни жилищни комплекси и по-високи административни и обществени сгради. Това би придало характерен градски силует, от функционална страна би подобрило комфорта на обитаване. Строителство на жилища трябва да удовлетворява всички социални групи.Належащ проблем, който търси непременно решение, е и усвояването на занемарените пространства – изоставени строежи, порутени къщи, междублокови пространства, превърнати в сметища, и др. Тяхното облагородяване е важно за спокойствието и по-добрия облик на града.Формирането на вторични центрове, които да осигуряват пълно обслужване на съответните зони, би облекчило в значителна степен потока към центъра на столицата. Идеята за такъв център на "Цариградско шосе" би трябвало да даде началния тласък за още такива проекти. Разсредоточаването на централната тъкан би подобрило и стимулирало развитието на периферните зони.Разразстването на мрежата на метрото в значителна степен ще разтовари трафика, ще предотврати големите задръствания и ще спомогне за по-бързото придвижване. Изграждането на качествени велоалеи би стимулирало повече хора да използват велосипеди, което също ще допринесе и за намаляване на изгорелите газове. Замърсяването е световен екологичен проблем, който в последните години е особено належащ и не е подминал София. В тази връзка се налага запазване на зелените територии и изграждането на нови, които да служат не само като места за почивка, но и да представляват екологичен буфер, чрез който градът да диша. Природните дадености на София напълно позволяват това. Тяхното разработване и поддържане като зони за отдих и рекреация ще допълни живописния облик на града.Друг голям плюс е реставрирането на историческото наследство на София, което би трябвало да не е просто атракция за чужденците, а на първо място да е от значение за нас, българите. На този етап не малка част от историческите находки тънат в забрава и боклуци. Други безразлично ги подминаваме или ги унищожаваме. Добри или лоши – те са част от историята, част от развитието, нека ги оставим да разказват.Изграждането на пълна информационна мрежа за тези ценни места би улеснило всеки желаещ да опознае града.Градът е на хората, създаден заради хората, затова той трябва да осигурява тяхното нормално съществуване, да се грижи за комфорта, безопасносността и здравето. Но нали хорате сме тези, които изграждаме града – тоест ние трябва да се грижим за него, по този начин всъщност се грижим за самите нас. Ето защо е важно да сме наясно каква среда искаме да обитаваме и да отстояваме тази гражданска позиция не само на думи, но и с дела. Стратегиите за развитие на града са наложителни за по-доброто му функциониране, но там, където свършва работата на архитекта и урбаниста, започва отговорността на гражданите.София - възможности и заплахи за бъдещо развитиеМария Маразова, студент 4 курс "Урбанизъм"София няма ясно изразен позитивен или негативен образ. В града се преплитат и сменят образи на древни исторически следи и пространства без ясен план и визия. Трудно можем да изброим и дефинираме ясно недостатъците и предимствата на града, те са не само многобройни, но и в много случаи с двойствен характер – с негативен и положителен характер, каквито са: социалните контрасти – възможност за културно разнообразие и заплаха от конфликти; структурата на панелните комплекси – идеалистично добре изградена жизнена среда и остарял и нефункциониращ модел на многофамилни жилища.Многопластовността е характерна за София - следите от миналото са в градската среда – някои видими, други не толкова, трети са изчезнали безвъзвратно. Все още има квартали в София, където може да се усети духът на миналото, на град на аристократи и занаятчии със своите значими места, каквито са кварталите "Оборище" и "Възраждане". Запазвайки идентичността си и паметта на миналото, София има нужда от сериозно надграждане и развитие според динамичността на днешния и бъдещия ден.За София тези трансформации често са болезнени частични интервенции във физическата среда, които никога не завършват. Както например са и периодичните проекти за реконструкции на обществено значимите публични пространства – с решение на проблемите до следващия ремонт (пл. Централна гара, Женския пазар, площад "Славейков" и др.). Липсва цялостната комплексна намеса и най-вече интегрираният подход към пространството, който да отговори на нуждите на обитателите и ползвателите на града.Контрастите са друга характерна черта за София, резултат и от политиката за планиране и управление и многостранното и бързо развитие. Разбира се, има контрасти, които не са с негативно значение - динамиката в пространството също е признак за качество, както и възможност за изграждане на силна идентичност.Със сигурност София е град с много проблеми, но той не е единственият. Всички големи градове в света са такива. Практиката показва, че събирането на едно място на много хора с техните интереси, дейности и култура води до множество конфликти. От другата страна са и множеството възможности, които предлага градът. Фактор, който привлича и ще привлича много хора от цяла България към София.Отговорите на проблемите са пред нас, стига достатъчно внимателно да се вгледаме в града и процесите, протичащи в него. Именно това е и най-голямото предизвикателство пред София днес и нейното развитие в бъдеще – намиране на правилния подход на планиране, водещ до трайни и дълбочинни, а не козметични резултати.