Външни разходи за пътна безопасност и устойчиво развитие
Срещата на върха Рио +20 от месец юни 2012 г. бележи съществен напредък при отчитането на приноса, който безопасността има за постигането на целите за социално устойчиво развитие на транспорта и обществото като цяло. Отчитайки "глобалната епидемия" в броя на пътнотранспортните произшествия, както и числеността на загиналите и ранените в тях, тази среща изяснява важното значение на транспорта за постигане на устойчиво развитие и необходимостта пътната безопасност да бъде предмет на по-съществени усилия за постигане на целите за повишаване на социалната справедливост, здравеопазване и развитие на градските региони (UN, 2012). Големият брой на ранените при ПТП е източник на обедняване, страдание за хората и икономически загуби на глобално ниво. Същевременно следва да се отчита необходимостта от ефективна мобилност на хора и стоки, от достъп до екологичен, безопасен и достъпен транспорт като средство за социално равенство, здраве, мобилност в градските и междуселищни връзки и производителността в селските райони. В тази връзка пътната безопасност е поставена в центъра на усилията да се постигне устойчиво развитие на транспорта.Социалното измерение на устойчивото развитие е свързано с установяването на справедливи социални условия за всички категории от населението, подобряването на сигурността и здравеопазването и повишаване на качеството на живот (Black&Nijkamp, 2002). Социалната устойчивост касае правото на отделните хора и обществени групи от населението да живеят в здравословни и социално приемливи условия без дискриминация, вредни влияния и антиобществени прояви. Тя се измерва със справедливостта в разпределението на благата и постигнатото благосъстояние на обществото (Hously& Atkins, 2007).Един от най-важните показатели, които измерват въздействието на транспорта върху социалното измерение на устойчивото развитие е именно безопасността на превозите. Другите показатели като лична сигурност по време на превозите; достъпност на транспорта за хора в неравностойно положение; въздействие на транспорта върху здравето на хората; обществени ангажименти (задължения за извършване на обществени превозни услуги) и консултации; социално включване; равни възможности и справедливи условия за потребителите и работниците в транспортния сектор, също косвено са свързани с безопасността (Litman, 2008). От друга страна, поради факта, че над 90 % от превозите в рамките на страната се извършват по автомобилен транспорт (вкл. превозите с лични автомобили), неговата безопасност е от изключителна важност за постигането на целите за социална устойчивост на транспортния сектор.В тази връзка е необходимо да се изясни какво е икономическото измерение и въздействието на пътната безопасност върху общественото развитие, респ. върху социалната устойчивост в развитието на транспорта? При това най-важният анализ, който следва да се направи е този на външните разходи, които обществото плаща за преодоляване на последствията от пътнотранспортни произшествия.Анализ на показателите за безопасност на превозите по автомобилен транспорт в странатаВъв връзка с оценката на социалното измерение на устойчивото развитие на транспорта е необходим анализ на показателите за сигурност и безопасност на превозите. Тези показатели могат да бъдат оценени косвено чрез броя на убитите и ранените при транспортни произшествия (виж фигура 1 и 2). Проследяването на тенденциите в развитието на тези показатели дава представа за степента на сигурност и безопасност на превозите, както и за тяхното въздействие върху качеството и ефективността на транспортните услуги.Анализът на данните за броя на пътно-транспортните произшествия (ПТП) от фигура 1 показва, че през периода 1990 -2012 г. броят на пътно-транспортните произшествия нараства с 1 % средногодишно. Въпреки поставените цели за намаляване на ПТП обаче техният брой нараства. Това може да се обясни с неефективността на провежданата политика и административните санкции за нарушения на закона за движение по пътищата.По отношение на жертвите на ПТП нещата стоят по-различно.Данните за броя на ранените лица през същия период (фигура 2) отразяват средногодишен ръст в броя на ранените лица при пътно-транспортни произшествия от 1,8 %. Съществуват известни колебания, но общата тенденция също е в посока на нарастване.Броят на убитите лица при ПТП е показателят, който има най-сериозно негативно въздействие върху социалната устойчивост.За разлика от тенденциите на развитие по другите два показателя, анализът на данните за броя на убитите при ПТП показва, че те намаляват с 2,6 % средногодишно. Тенденцията е към непрекъснат спад.В обобщение на анализа на показателите за пътна безопасност може да се направи изводът, че намаляването на броя на убитите в ПТП при непрекъснатото нарастване на броя на самите произшествия, както и на броя на ранените в тях, показва че това се дължи преди всичко на подобрените конструкции на съвременните автомобили и повишаване на равнището на сигурност за пътуващите в тях лица, а не на системни и целенасочени мерки за подобряване на пътната безопасност.Оценка на външните разходи за пътна безопасност в БългарияПри изследване на въздействието на транспорта върху социалната устойчивост следва да се оценят онези разходи, които оказват пряко или косвено влияние върху благосъстоянието на обществото и отделните негови членове (LIBERAIL, 2001). Много важен аспект при анализа на социалното въздействие на пътната безопасност е отчитането на външните разходи, причинени вследствие на пътно-транспортни произшествия.Основните видове разходи, които се отчитат като външни разходи, причинени от ПТП включват тези за покриване на причинените материални щети; административни разходи; медицински разходи; загуби на произведена продукция; стойностна оценка на причинените болка и страдание от транспортни произшествия и др.Съгласно Наръчника за оценка на външните разходи в транспортния сектор на Европейската комисия (IMPACT, 2008), основните фактори, определящи равнището на външните разходи за отстраняване на последствията от ПТП са:- Автомобилкилометри;- Скорост на превозните средства;- Клас на пътя;- Личностни характеристики на водачите;- Допустима скорост на движение по пътищата;- Обем на превозите;- Време от денонощието;- Атмосферни условия и др.При оценката на външните разходи вследствие от ПТП се отчитат и някои допълнителни фактори като равнище на поддържане на пътната инфраструктура; степен на използване на капацитета на пътната инфраструктура; брой на лентите за движение по пътищата; технологично развитие на автомобилите; технологично развитие на инфраструктурните съоръжения и пр.При използването на тези фактори на европейско равнище са изчислени референтни стойности, които могат да се използват като база за оценка на външните разходи, причинени от ПТП в отделните страни членки1. При това средната стойност на човешкия живот (ССЧЖ) в ЕС е оценена на 1,5 млн. евро. Съответно средната стойност на нанесените щети при тежки ранявания е определена като 13 % от ССЧЖ, а средна стойност на щетите при леки наранявания – 1% от ССЧЖ. Средната стойност на преките и непреки разходи (медицински разходи, загуби на производителност, административни и др.) е 10 % от ССЧЖ. Следва да се има предвид, че при тези изчисления не са отчетени разходите на националната застрахователна система за изплащане на обезщетения на пострадали при ПТП.При използването на тези референтни стойности, приравнени по БВП на човек от населението и паритетната покупателна способност на населението за България, в настоящата статия е направена стойностна оценка на външните разходи причинени на обществото, вследствие от пътно-транспортните произшествия за всяка година през периода 1990 – 2012 г.Общата сума на външните разходи, причинени вследствие от нараняването на хора при ПТП за периода 1996 -2012 г възлиза на 1 072,741 млн. евро. Тези разходи са най-високи през 2008 г. - 91,03 млн. евро, когато е най-голям и броят на ранените при ПТП. Средногодишният темп на нарастване на тези разходи е 0,6 %.Общата сума на външните разходи, причинени вследствие от загубата на човешки животи при пътно-транспортни произшествия за периода 1996 – 2012 г. възлиза на 8 251,851 млн. евро. Съответно, общата сума на външните разходи, причинени при ПТП за периода (за ранени и загинали при ПТП) – 9,325 млрд. евро, което представлява 25 % от външния дълг на страната.При разширяване на анализа на пътната безопасност по категории пътища, може да се направят и достатъчно точни оценки за пределните външни разходи за пътна безопасност, възникващи при движението на различни типове транспортни средства. При това се използват коефициенти за оценка на риска от ПТП при движението на различни типове превозни средства по различните класове пътища. Отново, при използване на референтни стойности, изчислени на ниво ЕС, преизчислени за България по БВП на човек от населението спрямо средноевропейските стойности и по паритети на покупателната способност за съответната година, ще бъде направена оценка на пределните външни разходи за пътна безопасност, които възникват при движението на едно превозно средство.Анализът на данните за брой на ранените лица при ПТП по класове пътища от фигура 6 показва, че средногодишното изменение е както следва: нарастване с 7,6 % на броя на ранените лица при ПТП по магистралите; ръст с 1,5 % на броя на ранените при ПТП по пътища първи клас, нарастване с 0,1 % на ранените по пътища втори клас; нарастване с 2,6 % на ранените по пътища трети клас и спад на броя на ранените лица при ПТП по общинските и градски пътища с 2,1 %.Средногодишното изменение на броя на загиналите лица при ПТП по класове пътища е както следва: ръст с 5 % на загиналите по магистралите; ръст с 1,4 % на загиналите по пътищата от първи клас, намаление с 3,4 % на загиналите при ПТП по пътища втори клас, ръст с 1,1 % на загиналите при ПТП по пътища трети клас и намаление с 5,4 % на загиналите при ПТП по общинските и градски пътища (фигура 7).При използване на данните от фигури 6 и 7 и въз основа на референтните стойности от Наръчника за оценка на външните разходи за транспортния сектор (2008), по –нататък ще бъдат изчислени пределните външни разходи за движение на едно превозно средство по различни класове пътища, оценени на база степен на риск от ПТП.Както е видно от фигура 8 пределните външни разходи за движението на един товарен и един пътнически автомобил по автомагистралите в страната са еднакви. Причината за това е, че изчислените референтни стойности на европейско ниво, оценени на база степен на риск от ПТП са еднакви. През периода 2000 – 2012 г. тези стойности нарастват от 0,09 евроцента на км до 0,14 евроцента на км. Малко по-ниски са пределните външни разходи за движението на един мотоциклет по автомагистралите в страната. Те нарастват от 0,06 евроцента на км през 2000 г. до 0,09 евроцента на км. през 2012 г.Изчисленията, представени на фигура 9 показват, че при движението на различни типове превозни средства по общинската пътна мрежа възникват различни пределни външни разходи,оценени на база степен на риск от ПТП. Тези разходи са най високи за мотоциклетите – нарастват от 9,11 евроцента на километър през 2000 г. до 13,95 евроцента на км през 2012 г. На второ място по величина са разходите, предизвикани от движението на един товарен автомобил – те нарастват от 3,16 евроцента на километър през 2000 г. до 4,84 евроцента на километър през 2012 г. Тези две категории превозни средства създават най-високи рискове от настъпването на ПТП в рамките на населените места и именно затова оценката на пределните външни разходи за изминаването на 1 км от тях са по-високи. Пределните външни разходи за пътна безопасност, предизвикани от движението на един автомобил на един км по общинската пътна мрежа са най-ниски. Те нарастват през периода 2000 – 2012 г. съответно от 1,24 евроцента на км до 1,90 евроцента на км.На фигура 10 е представена оценката на пределните външни разходи за изминаването на 1 км по републиканските пътища от различните типове превозни средства, при отчитането на степента на риска от ПТП, за всяко превозно средство. Както е видно, мотоциклетите предизвикват най-високи външни разходи при движението си – те нарастват от 1,62 евроцента на км през 2000 г. до 2,48 евроцента на км през 2012 г. Товарните автомобили са на второ място по степен на риск от предизвикването на ПТП при движението им по републиканските пътища. Пределните външни разходи, които те предизвикват нарастват през периода 2000 – 2012 г. съответно от 0,8 до 1,22 евроцента на км. Предизвиканите външни разходи за движението на един пътнически автомобил по републиканските пътища през 2000 г. са 0,47 евроцента на км, а през 2012 г. тези разходи са нараснали до 0,72 евроцента на км.При използването на така изчислените пределни външни разходи за движението на различни типове автомобили по различните категории пътища може да се изчисли при движението на всяко превозно средство на различни разстояния и по различни категории пътища, какви външни разходи във връзка с пътната безопасност ще възникнат. Изчислените стойности биха могли да се използват също така за оценка на външните разходи, които възникват в резултат от движението на определен автомобилопоток по определен участък от пътната мрежа в определен период от време.Например, външните разходи за движението на един лек и един товарен автомобил по автомагистрала "Тракия" (360 км) през 2013 г. са 49,6 евроцента, а за движението на един мотоциклет – 33,1 евроцента. При движението на 23 804 МПС в денонощие, от които 40 % са товарни автомобили и 55 % - леки и 5 % - мотоциклети, съответните външни разходи, които възникват са 11 610 евро (съответно 11 216 евро на денонощие за движение на леки и товарни автомобили и 394 евро – за движение на мотоциклети).ЗаключениеВ резултат от анализа на въздействието на транспорта върху социалния аспект на устойчивото развитие на икономиката на страната могат да бъдат изведени препоръки в следните насоки:Осигуряването на достъп до стоки и услуги за всички членове на обществото налага изисквания за по-висока степен на сигурност и безопасност на превозите и по-висок комфорт. От друга страна нарастването на обема на превозите и повишаването на екологичния риск водят до обратен ефект(Martino et al., 2006);Повишаването на качеството на транспортните услуги, включително личната сигурност, намаляването на броя на транспортните произшествия и риска за здравето на хората, защитата на правата на пътниците и достъпа до транспорт на населението от отдалечените и периферни райони са изключително важнии следва да бъдат изведени като приоритет в транспортната политика, тъй като формират значителни външни разходи, понасяни от цялото общество.
Необходимостта от устойчив в социално отношение транспорт е свързана с осигуряване сигурни, достъпни и ефективни транспортни услуги и условия за придвижване с лични моторни превозни средства. Освен това, обществото желае транспортната политика на страната да гарантира сигурността на човешкия живот, да създава предпоставки за разкриването на работни места и да гарантира намаляване на вредното въздействие върху околната среда. За постигането на тези цели са необходими действия за повишаването на пътната безопасност. При това, освен чисто човешкия фактор, съществува и силна икономическа логика за инвестиции в пътната безопасност – изследвания, проведени на ниво ЕС показват, че на 1 евро инвестиции в пътна инфраструктура се очакват около 3 до 14 евро икономии от по-малко пострадали, по-ниски разходи за здравеопазване и щети, в резултат от намаляване броя на ПТП (IMPACT, 2008).Всичко това следва да се има предвид при оценката на инфраструктурните проекти заедно с ефекта от намаляване на времето за пътуване, ползите от подобрената пътна инфраструктура и намаляването на разходите за транспорт за обществото като цяло.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:Black, W. and Nijkamp, P. (2002). Pathway to Sustainable transport and Basic Themes. In: Black, W. and Nijkamp (eds.). Social Change and Sustainable Transport. Indiana University Press, pp. xi-xiii.EUROSTAT (2013). Sustainable development indicators: Sustainable Transport. Luxembourg. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/sdi/indicators/theme7IMPACT - Internalisation Measures and Policiesfor All external Cost of Transport (2008).Handbook on estimation of external costs in the transportsector. Delft. European Commission, DG TREN.Hously, A& Atkins, S.(2007). Transport and Social Sustainability, MVA Consultancy.Litman, T. (2008). Sustainable Transportation Indicators:A Recommended Research Program For Developing SustainableTransportation Indicators and Data. Transportation Research Board.Washington D.C. 11 – 15 January 2008.LIBERAIL (2001). Methodology for determination of the costs of using the infrastructure, Work package 3.Martino, A. et al. (2006). Outline of policy priorities and sustainability criteria and targets. Deliverable 1.1, REFIT project (Refinement and test of Sustainability indicators and tools with regard to European Transport policies). Netherlands.United Nations – UN (2012). Report of the United Nations Conference on Sustainable Development. 20 – 22 June 2012, Rio de Janeiro, Brazil.