Пост-COVID-19: А сега накъде?
На повечето хора им се иска светът да е същият след COVID-19, но тези надежди са нереалистични. В исторически план подобни глобални кризи винаги са променяли хода на историята, защото са предизвиквали трайни поведенчески промени, преосмисляне на ценностите, поява на нови идеологии, ускоряване на технологичния прогрес - в момента са налице всички тези предпоставки.
Промените на микро- и макрониво
На микрониво изолационните мерки причиняват трайни психологически травми в голяма част населението на света, а това ще води до промяна в тяхното поведение след кризата и ще влияе на бъдещите им житейски избори. Настъпващата икономическата криза вследствие от ограниченията ще бъде тежка и с непредвидима продължителност. Много хора ще обеднеят, ще има социално напрежение, но, от друга страна, икономиката ще се преструктурира и ще се улесни внедряването на нови технологии. Научните институти и компаниите са впрегнали максимално ресурсите си да отговорят на новите предизвикателства, което неминуемо ще доведе до нови организационни модели и технологичен тласък.
В същото време разделението - между дигитални професии и професии с физическа работа, между ефективно и симулативно дистанционно образование, между групи със здравословен и нездравословен начин на живот - в условията на икономическа криза ще постави нови рекорди в социалното неравенство. Неравенството в комбинация с несигурността, загрижеността за бъдещето, житейските трудности, свързани с изолацията и икономическата криза, ще изострят чувствителността към недъзите на досегашния свят и ще са плодотворна почва за създаването на нови концепции, идеологии и културни течения.
Бъдещето на градската среда
Тъй като професията на архитекта се занимава с организацията на физическото пространство, ето няколко промени вследствие на световната криза от COVID-19, свързани със заобикалящата ни градска среда. Промените в потребителското поведение, пазарните взаимоотношения и регулациите водят до трансформации във физическата среда, а както описах вече, ситуацията с COVID-19 ще катализира такива процеси. В същото време те ще следват известна инерция и няма да се случват веднага, понякога ще минават години, преди да станат видими за повечето хора. Също така предвижданията ми се базират на мирно развитие на света и на сравнително плавни политически, икономически и технологични промени. При евентуална ситуация на апокалиптично развитие на света, например глобална война или налагане на тоталитарни режими, посоката на развитие ще бъде доста различна.
Едно много очевидно последствие от месеците на изолация ще бъде желанието на хората за повече лично жизнено пространство и за повече отворени пространства в градовете. Неспиращата урбанизация през последните десетилетия доведе до недостиг на жилища в големите градове, намаляване на ефективната жилищна площ на един жител и уплътняване на градската структура. Дълги години пазарът вървеше към смаляване на жилищата за сметка на по-добрата локация, а основната мотивация на клиентите беше пестенето на време за придвижване в града до работното място, до училището, до търговския център, спортния клуб, ресторантите, баровете и т.н. Обаче в ситуация на работа от вкъщи, на онлайн обучение, индивидуален спорт, онлайн пазаруване и доставки до дома разполагаемото пространство на дома става по-важно от локацията.
В тази ситуация значението на локацията се измерва с възможностите за безопасни разходки, каране на велосипед и игра на открито, както и за формиране на съседски общности. Това не означава, че гражданите ще се преселят в селата, по-скоро обратното, част от селския стил на живот ще се пренесе в града - повече време, прекарано на открито, повече домашни контакти със съседите или приятелския кръг, повече домашно приготвена храна, повече лично пространство. Не означава също, че ще се строят само къщи, това е невъзможно, защото е твърде скъпо. По-скоро новите проекти ще се ориентират към описаните ценности, както и към създаването на усещане за повече пространство - както лично, така и общо. Ще бъде интересно изследването на връзката между повече лично пространство, по-голяма производителност в работата от вкъщи и по-високи доходи.
Отново на открито
Прекарването на открито в града е едно от най-позитивните явления вследствие от COVID-19. Дълги години тенденцията беше да се скрием от външната среда: в климатизирани молове, в тунелите на метрото, в гигантски хотелски комплекси и центрове за събития. Сега обаче немалко от тези места са затворени, а други като метрото и хотелите се считат за потенциално опасни. Хората отново изпълниха улиците, площадите, градинките и парковете. Планира се организирането на масови събития на открито - концерти, театрални постановки, кинопрожекции. Животът на открито в града изживява своя ренесанс. Дано това да е дълготрайна тенденция.
Посока: Велосипедни алеи и интелигентни системи за управление на трафика
Друг дълготраен ефект от ситуацията с вируса ще е промяната в начина на придвижване - превес на придвижването с личен за сметка на масовия обществен транспорт. Повечето колеги ще заявят, че това ще е силно негативна тенденция, противоречаща на градоустройствените теории от последните десетилетия, проповядващи, че градовете са за хората, а не за автомобилите. Но освен автомобилите в категорията личен транспорт влизат и придвижването с велосипед, мотопед, тротинетка и всякакъв друг вид индивидуално компактно превозно средство. През последните два месеца сме свидетели на сериозен ръст в използването на велосипеди навсякъде в Европа и това може да се окаже трайна тенденция.
В бъдеще ще сме свидетели на масовото навлизане на малки електрически превозни средства, както и на споделени автомобили, а по-нататък и на безпилотни автомобили и микро обществен транспорт. Масовият обществен транспорт изисква огромни инвестиции за изграждане и разходи за експлоатация и при условия на отлив от него градските власти ще трябва много внимателно да преценяват в каква посока да насочват инвестициите, за да бъдат те ефективни. Например към изграждане на велосипедни алеи и на интелигентни системи за управление на трафика вместо към нови трамвайни линии.
Промени в офисната култура: поливалентност на бъдещите сгради
Сериозни промени ще настъпят на работните места. През последното десетилетие тенденцията беше работното място да се превърне във втори, дори първи дом с възможност да се задържиш максимално дълго в близост до работното си място. Служителите в офиси се превърнаха в най-голям дял от работещите в градовете, а работните им места се трансформираха - от фабрики с бюра към сложни форми, наподобяващи миниградове - с пространства за работа, отдих, комуникация и циркулация. Считаше се, че ако се насърчава взаимодействие "на живо" между работниците, креативността им се увеличава. Ако се създадат достатъчно разнообразни места за отдих и развлечение в офисите, се намалява напрежението и се увеличава удовлетвореността от работата, съответно производителността.
В резултат на това офисите започнаха да изглеждат по-уютни и "по-домашни" от дома, а служителите се сдобиха с много допълнителни придобивки - спорт, качествена храна, гледане на деца и домашни любимци. С развитието на технологиите дистанционната работа се считаше за продължение на работното място извън физическото му измерение в офиса, но не като негова алтернатива, т.е. офисната работа постепенно завземаше личното ни пространство - домовете ни, местата ни за отдих, бяхме зависими от физическия офис и се завръщахме в него, както колонизаторите се завръщат.
С COVID-19 ситуацията се промени рязко заради рисковете от събиране и взаимодействие на много хора - 90% от офисните служители в цял свят вече месеци работят изцяло от къщи. Компаниите са предпазливи към завръщането в офисите, дори някои обмислят в бъдеще постоянна работа на значителна част от персонала от къщи. За тези, които ще се завърнат на работа, се предвиждат мерки за безопасност, които ще обърнат наопаки установената пространствена организация в офисите. Работният процес ще бъде ориентиран към постигане на резултати, а контролът върху процесите ще бъде дистанционен и автоматизиран. Доскорошната "офисна култура", свързана с колективни придобивки за служителите, ще се насочи към персонализирани стимули, базирани на постиженията.
Какво означава това за градовете? На първо място, променени навици на хората относно организацията на ежедневието им - от строго регулярни (свързани преди с работното време) към по-непостоянни. Преминаването от регулярно всекидневие към по-непостоянно (такъв тип поведение в градовете се наблюдава отдавна в творческите и свободните професии) ще обхваща все повече хора и ще изисква гъвкаво планиране на времето и пространството. Съществуващите сгради ще променят по-често своето предназначение, а новите ще се строят с поливариантност на бъдещото им използване.
Затворените молове - логистични бази от нов тип за онлайн търговия?
Най-драматични промени ще настъпят в търговията. Редица автори отбелязаха, че затворените молове са кадър от бъдещето, който е подранил с няколко десетилетия. Проблемите на големите търговски центрове започнаха с развитието на онлайн търговията и новите модели на потребителско поведение на младите поколения. През последните години се осъществи трансформация на профила на търговските центрове - от места за пазаруване към места за развлечение. Моловете и големите супермаркети се изпълниха с ресторанти, кафенета, други места за хранене, а редица магазини се преобразуваха в спортни съоръжения и зали за забавления. Въпреки това по-голямата част от търговските площи в моловете са заети с магазини, които трудно биха могли да излязат в полза на обекти за забавление. Затварянето на големите търговски центрове заради COVID-19 и изолацията по домовете на хората дадоха силен тласък на онлайн търговията и услугите, както и на сериозен ръст в използването на онлайн видеосъдържание. Това ще доведе до затваряне на още магазини в моловете и търговските улици, както и на кината.
Възниква въпросът за какво може да се използват тези площи, защото ако останат празни, това означава, че цели търговски центрове ще затворят и редица търговски улици ще опустеят. Ориентирането към онлайн търговия изисква нов тип складови площи, разположени на близка дистанция до потребителите - това означава, че тези складове трябва да са разположени в самите градове, а не както се случваше досега - в далечната им периферия. Може би това ще е един шанс за сградите на моловете и на големите супермаркети - част от тях да се превърнат в логистични бази от нов тип.
Бъдещето на търговските улици е малко по-сложно. Центровете на градовете изживяваха ренесанс през последните години благодарение на атрактивността им за младите поколения и увеличението на градските туристи.
Туризмът обаче ще е в криза в следващите години, а животът в центровете на градовете се оказа най-тежък по време на изолацията. Културните институции, разположени традиционно в центровете, също ще страдат дълго време от ограниченията. Всичко това ще доведе до отлив на активности и посетители от историческите центрове на градовете, подобно на процесите от 60-те и 70-те години на ХХ век, за сметка на засилване на активностите в локалните центрове в отделните обособени райони на градовете.
Социалното неравенство, жилищната криза и масовият транспорт
Растящото социално неравенство през последните десетилетия се сочеше за един от основните проблеми на досегашния икономически ред. Концентрацията на богатство достигна безпрецедентни исторически стойности, средната класа изчезна в развитите икономики, а в развиващите се икономики се оформи съвременен вариант на кастови общества. Неравенството имаше сериозно отражение в градската среда. Пазарът на жилища в големите градове стана недостъпен за значителна част населението, умножи се разликата в цените между престижните и непрестижните градски райони, хората с по-ниски доходи губеха повече време за транспорт до работните им места, затворените комплекси заграждаха все по обширни части от градовете.
Кризата с вируса разкри дълбочината на социалните неравенства. Изолацията в претъпканите гета протича по различен начин от изолацията в луксозните предградия, а разликата в качеството на онлайн образованието между елитните и посредствените училища се оказа по-голяма, отколкото в образованието на живо. Докато по-високо платените професии работят безопасно от къщи, нискообразованите и малцинствата продължават да вършат черната работа навън и в същото време умират повече от вируса, защото страдат от повече хронични заболявания в резултат на по-нездравословния си начин на живот. Сред урбанистите битуваше схващането, че, насърчавайки масовия градски транспорт и повишавайки качеството на обществените градски пространства (площади, паркове, градинки, пешеходни пространства), се намалява усещането за неравенство, а жилищата могат да станат по-достъпни чрез по-активна жилищна политика на градските управи.
Проблемът е, че в пост-COVID-19 времената, както описах вече, масовият градски транспорт ще престане да привлича платежоспособните пътници, а от друга страна, градските управи няма да имат средства за инвестиции в подобряване на обществените пространства и за активна жилищна политика. Всичко това ще доведе до по-голямо сегрегиране на отделните социални групи на териториален принцип, до ръст на затворените комплекси и гетоизиране.
Пандемията - неудобните истини за света и шансът за промяна
Ситуацията с COVID-19 показва наяве неудобните истини за света, в който живяхме, а за да изградим нов, по-добър свят от него, е важно да го разберем по-добре.
През последните десетилетия световният ред се крепеше на глобализацията, свръхпотреблението и неравенството. Глобализацията е обвързала толкова дълбоко държавите, икономиката, населението и културата, че локалните събития лесно стават глобални по веригата на обвързаността. И ако един регион от света страда, започват да страдат и другите. От друга страна, възстановяването на икономиката е възможно само ако протича синхронизирано й в отделните региони. Тази обвързаност показва колко важни са диалогът и усилията за разбирателство между държавите, обменът на знание и технологии, регионалните съюзи и изграждането на работещи международни институции.
Свръхпотреблението е свързано с разхищение на ресурси и унищожение на природата, но заради него се препитават милиарди хора по света. Например, ако един германец реши да отложи покупката си на нова кола с една година, което в крайна сметка не е фатално за него, в различни точки по света много хора ще останат без работа и доходи, което може да е фатално за тях. Това показва колко е важно да се търсят алтернативни посоки за световната икономика освен възстановяването на потреблението, както и алтернативни форми на заетост в бъдеще, доминирано от роботи и изкуствен интелект.
Докато в отминалото десетилетие на подем на икономиката технологиите, медиите и масовите забавления успяваха да притъпят социалното напрежение и да прикрият растящото неравенство, то сега, в условията на криза, това ще е далеч по-трудно. Очевидно е, че досегашните подходи не бяха ефективни, но се надявам покрай кризата с вируса да се родят нови идеи и концепции за преодоляване на неравенствата.
