Десетте държави в Централна и Източна Европа са се върнали към икономически растеж за пръв път от началото на глобалната финансова криза, се казва в редовен доклад на Световната банка "Европейски съюз 10" за десетте страни от региона. Тенденцията показва промяна от -2.1% икономически ръст в края на 2009 г. до 0.8% в първото тримесечие. Подобрението е най-осезаемо в Словакия и Полша и най-слабо в България, Румъния и балтийските страни.Пазарът на труда традиционно ще усети възстановяването по-късно и в момента безработицата е 4.7 милиона души при 3 милиона през 2008 г. Безработицата в ЕС-10 нарасна от 6.5% през юни 2008 г. на 10% през май 2010 г.Бавното възстановяване ще продължи и през следващата година благодарение на глобалното подобрение на търговията. Прогнозата за региона е 1.5-1.7% за 2010 г. и 3.6% през 2011 г.Растежът обаче ще продължи с по-ниска скорост отпреди кризата поради намаления приток на капитал.Очакванията за България са 0.2% през тази година и 2.0% ръст през следващата.Прогнозата на "Ърнст & Янг" беше за понижение с 1% през тази година. Полша дори и през трудната 2009 г. отчете растеж, през 2010 г. и 2011 г. прогнозите са за ръст съответно от 3 и 3.7%.България, Полша и Румъния отговарят само на един от петте критерия за влизане в еврозоната - държавният дълг не надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт, Унгария не покрива нито един от тях.Несигурностите с държавния дълг в определени държави от еврозоната влошиха настроенията на европейските финансови пазари, което пък доведе до забавяне на капиталовите потоци в региона, спад на цените на акции и обезценяване на местните валути.Влиянието на положителния тренд в глобалната търговия и намаленото желание за риск на финансовите пазари ЕС-10 очаква постепенно възстановяване през 2010 г. и 2011 г.Възстановяването е слабо иедва през 2011 г. реалните нива на БВП в региона ще достигнат стойностите преди кризата,като за някои държави ще отнеме малко повече време. Според прогнозите притокът на капитали и кредитната активност няма да се възстановят до предишните нива.Наблюдаваните държави в редовното тримесечно регионално изследване са България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. ЕС-15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания.Според друго изследване на Световната банка от юни т.г. възстановяването в Европа и Централна Азия се очаква да бъде 4.1% през 2010 г., което е с 3% по-бавно от предкризисните средни нива за пет години. Това е резултат от силния растеж на най-големите икономики в района - Русия и Турция, които създават три четвърти от регионалния БВП. Растежът в другите икономики се очаква да бъде сравнително слаб или отрицателен в голяма степен в резултат на големите бюджетни дефицити на държавите. Голямата несигурност по кризата с държавния дълг в държави като Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания също създава допълнително затруднения.Усвояване на европейските фондовеЕвропейската кохезионна политика ефективно бюджетната стабилност и публичните инвестиции в страните от региона. Европейският съюз подобри използването на европейските структурни фондове с увеличаване на използването на програмите, удължаване на крайните срокове за използването на програмите и намаляване на потенциалните финансови притеснения за бенефициентите.Важна роля има и изграденият преди кризата административен капацитет. Всички десет държави от региона използваха значителна част от средствата в периода 2004 - 2006 г. и започнаха периода от новия бюджетен период 2007 - 2013 г. Като цяло процентът на сключени и разплатени договори остава нисък в много от държавите, което е свързано с процесите на кандидатстване, подготовка на проектите, оценка и подбор, реализация на проекта, правни и институционални проблеми.Успешното усвояване на еврофондовете е ключово в условията на затегнати финанси и кризата. Основните източници са Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на обща стойност за региона 348 млрд. евро, или 35% от бюджета на Европейския съюз.Въпреки че усвояването на фондовете като цяло е подобрено, реализацията на самите проекти остава истинско предизвикателство.Най-голям от тези фондове е Европейският фонд за регионално развитие, който финансира инфраструктура и инвестиции за създаване на работни места.Над половината от европейските фондове за програмния период се използват от десетте държави от региона. В повечето от тях годишните използвани обеми се удвоиха в номинални обеми, най-вече в Чехия и Унгария. Полша получава най-големия абсолютен обем средства, а по показател на глава от населението на първо место са Естония, Чехия и Унгария с 2500 евро на човек.Реалното положение обаче е свързано повече скапацитета на държавите да оползотворят тези средства.Проблеми за бенефициентите в цяла Европа- Управляващите органи не могат да намерят достатъчно независими оценители- Кандидатите нямат достатъчно опит при подготовка на проектите, особено малките и средни предприятия и малките общини- Липса на стратегическо планиране- Недостатъчен опит при обществените поръчки и управлението на финанситеОпитът показва, че той зависи много от институционални фактори на ниво ЕС и на национално ниво.В региона правителствата увеличиха обема на средствата за кофинансиране, ускориха отпускането на авансови плащания, съкратиха сроковете за възстановяване на средствата за големите проекти без да чакат одобрението от Европейския съюз като Унгария и Полша, предложиха държавни гаранции за общините - Румъния, или други възможности за финансова подкрепа като директни заеми - България. Някои страни реформираха отговорните за управлението на европейските средства институции, засилиха координацията и ревизираха законодателството, включително правилата за възлагане на обществени поръчки - България, Полша и Словения, подобриха процеса на разглеждане и оценяване на апликационните форми - Чехия, Естония, Полша, Словакия и България, улесниха критериите - Румъния, Унгария, съкратиха времето за обработка на плащанията до крайните бенефициенти - Латвия, Полша, подобряване на системите за наблюдение и оценка с опростен финансов мениджмънт - Словения.Нови правила на европейско ниво- Въвеждане на правилото n+3 за най-новите страни членки- Увеличаване на европейското финансиране от 75% на 85%- Насочване на инвестициите в области с висок потенциал за растеж като енергийна ефективност, чисти технологии, технологии за околната среда, инфраструктурата, финансиране на малки и средни предприятияТези мерки са довели до подобряване на усвояването на европейските фондове, въпреки че има големи различия между различните държави. Словения и Полша имат най-високите проценти на договаряне - около 55%. Други от държавите, присъединили се към ЕС през 2004 г., също имат над 50%. Дори България и Румъния имат процент на договаряне над 45%.Изпълнението на проектите обаче продължава да бъде проблем. Процентът на усвояване варира от 26% в Естония и Литва до едва над 10% в България и Румъния, а на изпълнените - до 2-3%, което е сигнал за проблеми с прилагането и кофинансирането.