Докато регионът Централна и Източна Европа прави все по-уверени крачки по пътя на възстановяване на икономиката, България изглежда обречена да се тътри на опашката поне в следващите шест месеца.

Регулярното тримесечно проучване на финансовата група UniCredit показва, че заради помрачаването на стопанските перспективи в развитите страни, което върви в крак с намаляването на правителственото харчене в подкрепа на бизнес активността, растежът ще остане потиснат и в източните части на Европа. И все пак икономистите на банката смятат, че основната слабост, причинена от кризата до момента – частното потребление, постепенно ще започне да се изправя на крака и ще подкрепи ръста.Прогнозата е, че след спад от 5.7% миналата тази година икономиките в региона ще отбележат общ растеж от 3.6%, а догодина ще го ускорят до 3.8%.От 11 страни, които проучването следи, 10 са преживели нарастване на брутния вътрешен продукт във второто тримесечие спрямо първото. Данните сигнализираха края на рецесията в България. Все още обаче само в Полша, чиято икономика не се сви, и в Турция производството е на нивата отпреди кризата."Гледайки напред, очакваме продължаващо възстановяване, въпреки че като цяло темпото на растежа не е вероятно да се ускори много от настоящето, а в някои случаи ще се забави. Промишленото производство ще продължава да има положителен принос, въпреки че той ще е по-малък, отколкото по-рано, тъй като външното търсене се забавя. Обаче вътрешното търсене би трябвало да бъде по-поддържащо в доста случаи, при това не само заради (увеличението на) материалните запаси", пишат икономистите.Основанието най-накрая гражданите и фирмите да започнат да купуват повече се корени в признаците за намаляване на безработицата из региона.България обаче ще гледа купона отстрани, смята главният икономист на UniCredit Bulbank, софийското подразделение на европейската банкова група, Кристофор Павлов, въпреки че ревизира прогнозата си за ръста нагоре. Според него БВП тази година ще се свие с 0.5%, по-малко от очакваните по-рано 1%, а догодина ще нарасне с 2.2% при по-ранна прогноза от 1.8 на сто. По-силно от очакването възстановяване на износа и на материалните запаси е подкрепило растежа тази година, посочва Павлов, в комбинация с по-големите инвестиции от фондовете на Европейския съюз. Той приема, че усвояването на европейски средства ще продължи да тласка нагоре икономиката, но от друга страна смята, че високите темпове на нарастване на износа и на материалните запаси не са устойчиви. В същото време очаква безработицата отново да започне да се увеличава, след като силните за туризма летни месеци я ограничиха, тъй като промишлените предприятия, които движат растежа, не наемат нови работници. Тъй като промишлеността е движена от външното търсене, ефект върху нея ще окаже и състоянието на европейската икономика."Болезненото приспособяване на работните места в нетъргуемия сектор (като недвижими имоти, строителство), които най-активно участваха в последния инвестиционен и потребителски бум, изглежда не е приключило и ще продължи да тежи негативно върху безработицата и доходите занапред", пише Павлов."И накрая, пише още експертът, условията за кредитиране вероятно ще останат затегнати, тъй като притокът на преки чуждестранни инвестиции се е стабилизирал на по-ниски нива в сравнение с бума и нередовните заеми в кредитните баланси на банките все още са на високи нива, което вероятно ще предотврати бързо намаляване на цените на заемите поне за още няколко тримесечия."