Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) очаква българската икономика да постигне по-добри резултати през 2011 г. с прогнозиран растеж на БВП от 2.6%. Връщането към по-категоричен растеж идва след рязкото свиване през 2009 г. с 4.9 процента и възстановяване на растежа с 0.2% през 2010 г.Възвръщането на доверието на инвеститорите през втората половина на 2010 г., по-силният ръст на износа и съживяването на вътрешното търсене дават импулс за възстановяването на икономиката.Според последната прогноза на ЕБВР за регионалната икономика от края на януари са се очертали признаци за обръщане на тенденцията - увеличаване на износа, добър туристически сезон и перспективи за силни резултати в селското стопанство през 2010 г., което компенсира слабостите в потребителското търсене и строителния сектор.Тласък на икономиката могат да дадат подобренията в бизнес средата - реформите в образователната и правната система. Укрепването на капацитета на страната да усвоява средствата от Европейския съюз остава жизнено важно за успешното изпълнение на общински и други инфраструктурни проекти. Друга важна реформа е пълното отваряне на енергийния сектор.Докладът за прехода отчита напредъка в намаляването на административната тежест върху предприятията и усилията за справяне с корупцията, като остават възможностите да се подобрят начините за разрешаване на търговски спорове и реформите в съдебната система, коментира Ерик Берглоф, главен икономист на банката, при представянето на анализа на среща с бизнеса и правителството.Регионът, в който ЕБВР оперира, се възстановява по-колебливо от други нововъзникващи пазари и че това става по различен начин в различните държави. След свиването от 5.5% през 2009 г. и 4.2% ръст през 2010 г. според приблизителните разчети прогнозираният растеж за 2011 г. е средно 4.1%.Докладът отправя препоръки към политиците за това как да върнат региона към по-силен и по-устойчив растеж, включително и за необходимостта от развитие на местните валутни и капиталови пазари, съживяване на растежа на износа и търговската интеграция и подобряване на бизнес климата.От стартирането на дейността си в България ЕБВР е поела ангажименти, възлизащи на повече от 2.4 млрд. евро в различни сектори, като е мобилизирала допълнителни инвестиции от други източници в размер на повече от 5 млрд. евро.Най-високи са резултатите в Централна Европа и Прибалтика, следва Турция, а най-ниски са в Централна Азия. Дори в страни от Европейския съюз обаче са необходими значителни реформи в някои области като устойчива енергия, транспорт и финансов сектор.Регионът на Централна и Източна Европа излиза от кризата, но малко по-колебливо и бавно от други развиващи се пазари най-вече поради своите проблеми отпреди кризата.Бързината на възстановяване е в широк диапазон - някои страни преминават през внезапни периоди, други - в Югоизточна Европа, едва сега навлизат в период на възстановяване.За 2011 г. ЕБВР очаква положителен, а в някои случаи съвсем скромен растеж на всички наблюдавани страни за първи път след 2007 г.От криза към възстановяванеПрез последната година повечето държави в региона започнаха да се възстановяват с различна скорост. В някои страни от Централна Европа например възстановяването е сериозно, въпреки че ръстът остава значително под нивата от 2005 - 2008 г. В по-малък брой страни като Полша, Молдова и Турция роля за това има и възстановеният приток от чуждестранни инвестиции, което не може да се каже за страните от Югоизточна Европа.Трите фактора, които определят различията, са капацитетът на държавите в преход да се възползват от възстановяването в света чрез повишаване на износа, фискалните политики и небалансираността на икономиките, което пречи на ръста на кредитирането.Очаква се възстановяването да продължи. Износът ще продължи да води растежа в повечето държави през следващата година, а вътрешното търсене засега остава по-слабо по фискални причини. Възникват рискове от международната среда и от предкризисното състояние като неадекватна данъчна система и наличието на голям дълг в чужда валута.През периода от 2000 до 2008 г. ръстът на региона в преход беше стимулиран главно от притока на чужди капитали и вътрешното търсене, в резултат на което вносът често беше по-голям от износа, което доведе до големи външнотърговски дефицити в много държави.След кризата този модел едва ли ще се повтори, но трябва да се търси дългосрочна зависимост между износа, възстановяването на растежа и иновациите.Подобряването на бизнес средата има ключова роля за следкризисния растеж. Кои нейни елементи обаче са най-важни за бизнеса? Най-важни се оказват наличието на квалифицирана работна ръка, корупцията и данъчната администрация. Лошата инфраструктура и престъпността също се нареждат като особено важни проблеми, особено в източната част на региона.Като добър пример за борба с корупцията е дадена Грузия, а Естония - за подобряване на данъчната администрация.Най-общоиндикаторите на изследването покриватпредприятия и приватизация, пазари и търговия - конкуренция и либерализация, финансови институции, инфраструктура - телекомуникации, електричество, жп и пътища, води и отвеждане и третиране на отпадъчните води. Те са измервани по скала от 1 - почти без прогрес, до 4 - сериозно развитие.Цената на предкризисния растеж често бяха огромните рискове на големите дефицити по текущата сметка и задлъжнялостта на частния сектор, най-често в чужда валута, което доведе до балони в строителството и недвижимите имоти, които днес се спукаха.Друга цел е засилване и ребалансиране на факторите за дългосрочен растеж. Това донякъде вследствие на фактора, че капиталовите потоци няма да потекат обратно в предишните обеми.Двигателите на износа преди кризата бяха конкурентност на продуктите, търговски споразумения и намаления на експортните тарифи и силно търсене. Днешните разходи за труд са много по-високи отпреди 10 години - естествено следствие от конвергенцията и интеграцията на пазарите, а по-бавното световно развитие се предвижда за много години напред.Според анализа политиците в региона трябва да се обърне повече внимание на фундаментални двигатели на растежа като образование, конкурентност и диверсификация, което е още по-валидно след кризата.Въпреки че най-лошото вече е минало, много държави продължават да усещат последици като падащи доходи, повишаваща се безработица и допълнително натоварване за социалната система.Индикаторите за структурни реформи от изследванията на ЕБВР са широко използвани и популярни както за практически цели, така и в академични изследвания.Къде е БългарияСлед като България беше сериозно засегната от кризата, възстановяването ще зависи от прилагането на политики, които да улеснят успешния структурен преход, а подобрението на инфраструктурата и свързаните услуги ще подкрепи конкурентоспособността. Очакванията са за засилване на общинския сектор чрез по-силна децентрализация, по-силна регулация и капацитет на местно ниво. Повишаването на капацитета и привличане на повече инвестиции в българската енергетика може да има също важно значение.Въздействието на глобалната икономическа криза е значително и със спад от 4.9% на БВП през 2009 г., драматичен спад на износа и индустриалната продукция и сериозно намаляване на инвестициите. През 2009 г. икономическото забавяне в сектора на услугите, още повече намалява заетостта и вътрешното потребление, което още остава намалено.Българските банки са добре капитализирани и регулирани, което доведе до стабилност и устойчивост на сектора.Възстановяването на възможността на България да търгува с емисии по Протокола от Киото ще даде възможност за допълнителни инвестиции.Правителството е положило достатъчно усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност, признава докладът.Очакванията са за възстановяване на преките чуждестранни инвестиции и ръст на БВП с 0.5 за 2010 г. и повече за 2011 г., като основните рискове са по-слабо от очакваното външно търсене и влошаване на портфолиото на банките при продължаваща криза.Като част от вътрешния пазар на ЕС пазарната либерализация е до голяма степен реализирана в България със завършена приватизация до голяма степен. Има възможности за публично-частни партньорства, особено в енергийния сектор.В последните години са направени усилия за намаляване на разходите за старт на бизнес и административната тежест за предприятията - услуги на едно гише за нови фирми, намаляване на минималния изискуем капитал до 2 лева.Въпреки някои правни промени все още няма достатъчно ефективна система за разрешаване на търговските спорове.