Анализ и прогноза на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит БулбанкКак ще изглежда структурата на българската икономика в следкризисния период, предизвикателствата пред икономиката, какви са необходимите мерки за избягване на повторение на цикъла на бум и спад на растежа на БВП. Това са въпросите, на които търси отговор и разгледа пред участниците в конференцията за инвестиции и пазар на имоти Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.В посткризисния период икономиката ще има по-балансирана структура, в която всички компоненти на крайното търсене, вкл. нетният експорт, ще имат положителен принос към растежа.При сравнение на структурата на икономиката от гледна точка на нарастването на отделните компоненти на крайното търсене индивидуалното потребление се очаква да нараства годишно с 3-3.5% в периода след края на кризата, докато в годините на бума ръстът беше 6-7%В същото време инвестициите ще бъдат компонентът на крайното търсене, който ще нараства с най-бързи темпове в икономиката. Темповете ще се стабилизират на по-ниски нива отпреди кризата, когато имаше до над 20%, след кризата очакваме стойности от 6-7% годишен растеж.Възстановяването на индивидуалното потребление и на инвестициите,които са двата компонента на вътрешното търсене, до стойностите, които бяха наблюдавани преди началото на кризата, ще изисква повече време. По последни данни от 2010 г. четвърто тримесечие индивидуалното потребление имаше стойност с 9% по-ниска от пиковата стойност преди началото на кризата. Пълно възстановяване ще имаме през 2013-2014 г.Възстановяването на бруто капиталообразуването, или инвестициите, ще изисква повече време, защото в последното тримесечие на 2010 г. те бяха с 32% по-ниски от най-високата стойност отпреди кризата. Нашият сценарий предвижда пълно възстановяване на инвестициите някъде в края на 2017-2018 г.Темповете, с които нараства икономиката, ще се стабилизират на по-ниски нива и от 6-6.5% ръст на БВП годишно очакваме ръстът да бъде 4-4.5% на годишна база.За да бъде възможна тази нова по-балансирана структура на икономически растеж, която няма да позволи да се формират нови външни дисбаланси, които да ни доведат до повторение на цикъла на бум и спад в икономиката, ще бъдат необходими няколко основни промени в провежданата стопанска политика.Какви промени в провежданата политика са необходими?На първо място, ще са нужни политики насочени към подобряване конкурентоспособността на сектора на търгуемите стоки.Целият набор от мерки, свързани с човешкия капитал, технологиите, индустриалната и регионалната политика, следва да бъдат използвани за постигането на тази цел.Тези политики трябва да подготвят почвата, така че в момента, в който компаниите от Западна Европа започнат отново да преместват производства на изток, България да бъде готова и да бъде сред най-атрактивните дестинации за инвестиции в сектора на търгуемите стоки, а не да се повтори ситуацията от началото на прехода, когато България пропусна да се възползва от първата вълна от такива инвестиции и те отидоха в бившите социалистически страни от Централна Европа.На второ място, за да се избегне формирането на нови дисбаланси, водещи до нов цикъл на бум и спад в икономиката, ще бъде необходимо да се засили връзката между темповете на увеличаване на производителността на труда и на доходите.На трето, място фирмите и домакинствата ще трябва да се приспособят към по-затегнатия достъп до капитал както от чужбина, така и от вътрешни източници.В отговор ще бъдат необходими политики, имащи за цел увеличаване на националните спестявания. Отказът от такава политика ще бъде грешка, тъй като ще има за резултат или забавяне на натрупването на капитал в икономиката и следователно забавяне на процеса на конвергенция, или пък ще доведе до натрупване на външни дисбаланси, които ще направят отново икономиката уязвима за външни шокове.Негативният ефект от увеличената норма на спестяване по отношение на растежа и най-вече на вътрешното търсене може да бъде компенсиран с по-големи фискални стимули в хода на процеса на възстановяване и с повече усилия в подкрепа на експортно ориентираните производства.И накрая - неблагоприятните демографски тенденции ще продължат да бъдат едно от основните дългосрочни предизвикателства пред икономиката на България в посткризисния период. За да се отговори на това предизвикателство, България ще трябва да се научи на изкуството да привлича успешно емигранти от други страни, при това емигранти с умения и образователен профил, които отговорят на нуждите на българската икономика.