Икономиката на България ще се представи много незадоволително през 2012 г. Спадът отразява по-слабите икономически перспективи на останалите европейски пазари. Потребителите намаляват разходите и увеличават спестяванията си, за да се предпазят в случай на безработица.Процентът на безработицата е двуцифрен и нараства. Нискоквалифицираните работници представляват 70% от безработните, а секторът на сивата икономика заема една трета от БВП. Населението на България се свива и в същото време застарява, което създава много финансови проблеми.Преглед на състоянието на икономикатаИкономиката беше добре през по-голямата част от изминалото десетилетие. Нарасналият приток на капитал и кредитният бум през този период подкрепи растежа, но също доведоха до външни дисбаланси и повишаваща се инфлация. По доходи на глава от населението страната е най-бедният член на ЕС. Ще са нужни повече от 20 години на България за постигане на доходи на глава от населението, което да са две трети от средните за ЕС.Повишаването на производителността е ограничена и в резултат българските компании губят почва точно в момента, когато членството в ЕС ги изложи на по-голяма конкуренция. Финансовите услуги и строителството са два от най-тежко засегнатите сектори.След като изпадна в рецесия през 2009 г., икономиката стагнира през 2010 г. Силните политически действия заедно с големи фискални и финансови буфери в сектора помогнаха на България да устои на кризата. Реалният БВП нарасна с 1.7% през 2011 г., но темпото се забави през втората половина на годината. Забавянето се дължи основно на кризата с държавния дълг, който подкопа търсенето на износа на България. Според централната банка преките чуждестранни инвестиции в България са намалели с повече от 40% през 2011 г.Икономически перспективиБВП е нараснал с 0.5% през първото тримесечие на 2012 г. в сравнение със същия период на миналата година. Прогнозата обаче не е блестяща. Реалният БВП се очаква да остане непромененен през 2012 г. въпреки увеличаването на усвояването на еврофондовете. Слабите икономически резултати са следствие от отслабването на икономическите перспективи на останалите европейски пазари.Инфлацията беше 4.2% през 2011 г. и ще падне до 2.0% през 2012 г., тъй като икономиката се забавя.Реалната стойност на личното крайно потребление се увеличава с 1.7% през 2011 г. и се очаква нарастване от 2.8% за 2012 г. Българите са намалили потребителските разходи и увеличават спестяванията си, за да се предпазят в случай на безработица. Очаква се вътрешното търсене да се увеличава постепенно в средносрочен план.Заетостта е спаднала с общо 12% за периода между 2009 и 2011 г. Безработицата е била 11.2% през 2011 г. и ще достигне 12.2% през 2012 г. Нискоквалифицираните работници са 70% от безработните. Нивото на безработица е най-високо сред младите хора, етническите малцинства и тези, които живеят в селските райони. Тези изолирани групи на тежка безработица отразяват несъответствието между ниската квалификация и търсенето на пазара на труда. На сивия сектор се пада най-малко една трета от БВП.Инвестициите намаляват от 2009 г. насам. Очаква се да се свият допълнително през 2012 г., преди да започнат да бележат положителни стойности. Правителството планира да увеличи значително усвояването на структурните фондове на ЕС през 2012 г., но това няма да бъде достатъчно, за да компенсира спада на инвестициите.Цените на недвижимите имоти са приблизително 35% под пика си от 2008 г., но има все повече признаци, че пазарът се стабилизира в градските райони.Оценка на пазарния потенциалРастежът на българската икономика е силно зависим от износа, което означава, че всяко забавяне на ключови чужди пазари заплашва икономическото оживление. Темпът на растеж ще се увеличи през 2013 г. благодарение на възстановяването на растежа в еврозоната и по-доброто усвояване на средствата от ЕС от страна на България. Ако няма реформи, структурните проблеми и застаряването на населението могат да ограничат потенциала за растеж.Големият външен дълг и регионалната несигурност създават рискове за икономическите перспективи. Потенциалните темпове на растеж в бъдеще вероятно ще спаднат поради намаляване на притока на капитали и вероятно приключващия инвестиционен бум в България.Стратегията на правителството ще изисква по-високи нива на производителност, по-бавен растеж на заплатите, както и възобновяване на инвестициите. За да се постигне устойчив растеж, е необходимо да се промени макроикономическата стратегия на страната, като се поставя по-малко ударение върху недвижимите имоти и строителството и се даде по-висок приоритет на износа и развитието на нови индустрии.БВП на глава от населението в паритет на покупателната способност е само една трета от средния за ЕС. Затова едно от основните предизвикателства пред правителството е да поддържа високи темпове на икономически растеж при запазване на макроикономическата стабилност и продължаване на икономическите реформи.При наличието на намаляващо и бързо застаряващо население потенциалът за по-нататъшно нараства на заетостта е ограничен. Незначителното увеличаване на заетостта ще бъде съпътствано от постоянно нарастване на безработицата. По този начин ситуацията на пазара на труда ще става все по-трудна, в някои индустрии ще има недостиг на кадри. Очаква се това да доведе до значително по-високи заплати в бъдеще.Бизнес климатПравителството обяви плановете си да продаде своите дялове в две от електроразпределителните дружества през 2012 г. Властите възнамеряват също така да опростят фирмената регистрация и лицензионните процедури, да предлагат нарастващи възможности за получаване на услуги на едно гише, както и да увеличат усилията си за борба с корупцията. Тяхната цел е през 2012 г. административната тежест върху предприятията да намалее с 20%.Въпреки че работната сила е сравнително добре образована, недостатъчната квалификация е постоянен проблем. Намалените срокове за възстановяване на ДДС дават добри резултати. Последните пенсионни реформи обещават да доведат до икономии, еквивалентни на 4% от БВП в средносрочен план.Държавните разходи са сравнително високи, което води до опасения, че могат да бъдат отблъснати частните инвеститори. Властите планират да поддържат публичните разходи на около 40% от БВП в бъдеще. Все още има нужда от реформи в здравеопазването, публичната администрация и пенсионната система, за да се ускори процентът са фискална консолидация.В България няма независима съдебна система. Увеличението на акцизите и реформите с цел да се гарантира по-добра събираемост трябва да предотвратят по-нататъшния спад в данъчните приходи. Има необходимост от още реформи за подобряване на бизнес климата.