Към октомври икономическата 2012 г. се очертава слабо растяща, стимулирана най-вече от вътрешното потребление, със слаби очаквания за подобрение до края на годината. Българската икономика се е представила по-добре през второто в сравнение с първото тримесечие. Въпреки че регистрираният растеж на БВП остава слаб и през второто тримесечие на 2012 г., все пак налице е леко ускоряване - на годишна база по сезонно неизгладените данни той се е увеличил до 1% от 0.9%. Растежът на годишна база се запазва в същия размер (0.5%), а на база предходното тримесечие е 0.3% след нулев за първото тримесечие на 2012 г.За третото тримесечие се очаква растежът на БВП да е малко над 1%, леко по-висок от регистрирания в първите две тримесечия. Външната среда остава несигурна, очакванията за подобряване се изместват към втората половина на 2013 г.За 2012 г. растежът на промишлеността ще бъде до 1.5%.През 2011 г. най-добре развиващият се отрасъл е промишлеността с най-голям дял в БВП (21.2%). От второто тримесечие на м.г. растежът на добавената стойност в промишлеността започна да се влошава на годишна база и това продължава вече пето поредно тримесечие.От началото на годината динамиката на годишна база в сектор "Строителство" е слаба и разнопосочна, на тримесечна база добавената му стойност второ поредно тримесечие отбелязва слаб растеж. За третото тримесечие имаме основание да очакваме да излязат още по-добри данни, доколкото месечните данни за годишното изменение на строителната продукция за юли и август са положителни и бизнес климатът в сектора се подобрява през септември. Очакванията са данните за строителството да са по-добри за 2012 г. в сравнение с предишната и добавената му стойност да реализира малък годишен растеж.Инвестициите второ поредно тримесечие растат на тримесечна база.Очаква се активизиране на инвестиционната динамика през втората половина на годината.Външната търговия със стоки и услуги през второто тримесечие се раздвижи – и износът, и вносът нараснаха и на годишна, и на тримесечна база. Темповете на вноса изпреварват тези на износа. Износът на стоки и услуги се увеличи с 5.1%, а вносът - с 9.9%.Отрицателното търговско салдо се увеличава над два пъти на годишна база. За периода януари – август 2012 г. то достига 2 563.6 млн. евро (6.5% от БВП) при дефицит от 1008.3 млн. евро (2.6% от БВП) за същия период на 2011 г. Износът продължава да расте с много по-бавни темпове, отколкото за същия период на миналата година (сега едва с 2.3% на годишна база при 35.7%. ръст за януари – август 2011 г.). Вносът расте с по-бавни темпове, отколкото миналата година, но тогава темповете на износа бяха по-бързи от тези на вноса, докато сега темповете на вноса са по-бързи. За периода януари – август 2012 г. вносът нараства с 13% на годишна база при ръст с 25.5% година по-рано.През първите осем месеца на годинатастокообменът бележи нарастване от 8%като по-голям принос в този растеж има вносът. Износът нараства с 2.3 на сто до 13.6 млрд. евро. В същото време вносът се увеличава с 13 на сто до 16.9 млрд. евро. Формираният дефицит в търговското салдо от 3.3 млрд. евро (два пъти по-висок от този година по-рано) се дължи на тройното нарастване на дефицита в търговията със страните от ЕС. Оформящата се тенденция на забавяне на износа е в унисон с очакванията за общо свиване на световната търговия. Сравнително добрите позиции на България в сегашната ситуация се дължат на факта, че експортните фирми бързо се преориентират към други пазари извън ЕС и че предлагат масови и сравнително евтини продукти. Така това, което при други условия се смята за недостатък на българската икономика, при продължаващите трудности на повечето пазари може да се превърне в предимство.Настъпилите промени на световните пазари доведоха допромяна в структурата на търговията- делът на страните от ЕС в износа пада от 62 на 59 на сто за сметка на този на на страните извън ЕС. Двукратно нараства износът към Китай, а Русия вече измества Сърбия и Македония, износът за които бележи намаление. Обемът на изнесените суровини и инвестиционни стоки намалява (макар и незначително) за сметка на потребителските стоки и енергийните ресурси. При вноса най-значимата промяна е изпреварващото нарастване на вноса на инвестиционни стоки (с 28 на сто), чийто дял вече достига близо 24 на сто от общия импорт.По всичко изглежда, че несигурността в световната икономика и стагнирането на производството в еврозоната ще продължи през следващите месеци, а това означава по-нататъшно задържане на търсенето и намаляване на потенциала за растеж на българския износ. При това положение не може да се очаква съществено изменение в темпа на нарастване на износа, докато вносът вероятно ще продължи да расте с изпреварващи износа темпове.Привлеченитепреки чуждестранни инвестиции възлизат на 873 млн. евро(70 на сто повече спрямо същия период на м.г.) Това дава основание да се говори за оттласкване на инвестициите от дъното и възстановяване на инвестиционната активност. Наблюдава се промяна и в структурата на привлечените инвестиции – расте делът на капиталите, насочени към производство и аутсорсинг на услуги, за сметка на тези, влагани в имотния и финансовия сектор. Голяма част от производствените инвестиции през последните години са насочени към производство на автомобилни компоненти за някои от най-големите автомобилостроители, които оцеляват и разширяват дейността си дори в условията на криза в отрасъла.Трудно е да се правят прогнози на основата на предварителни данни, но по всичко изглежда, че няма да се върнем към бума на ПЧИ от предишните години, а ще се наблюдават две паралелни тенденции – оттегляне на някои от инвеститорите по ред причини и навлизане на нови в търсене на по-добри възможности за реализация. Слабият ръст на икономиката не предлага добри перспективи на чуждите инвеститори, но ударното усвояване на еврофондовете, финансовата стабилност, ниските производствени разходи, достатъчно квалифицираната работна ръка все още задържат страната на картата на капиталовите потоци.Инвеститорите търсят по-малко бюрокрация и по-добро качество на публичните услуги,предвидимост на регулаторната среда, правна сигурност, наличие на необходимите местни доставчици, добра инфраструктура. Това, което пречи не само на чуждите инвеститори, но и на местния бизнес, е липсата на консенсусна цялостна визия за икономическото развитие на страната, която да осигурява предвидимост и дългосрочност на политиката.През второто тримесечие на 2012 г. намаляването на броя на заетите отново се ускори до 2.8% на годишна база за разлика от тенденцията на свиване на спада, която наблюдавахме в предходните тримесечия (за първото тримесечие спадът на заетите бе 1.6% след 2.3% за четвъртото и по около 5% за първите три тримесечия на 2011 г.).Вече второ поредно тримесечие броят на безработните надхвърля 400 хил., както показват тримесечните данни по наблюдението на работната сила. На годишна база безработните се увеличават във всички възрастови групи с изключение единствено на 45-54 навършени години. За третото тримесечие вероятно ще бъде отчетена тримесечна безработица около 11%, но за годината очакваме да се задържи над 12%.