Двудневната конференция "ЕС-Балкани", организирана от Economist, остави впечатление за шлагерен сюжет, като показа посткризисните роли на участниците на пазара и институциите. Лекторите от стара Европа изказаха политически препоръки и поставиха икономически и политически проблеми на Балканите. Балканите направиха икономически анализи. Банките предложиха политически дисекции и финансови стремежи. Изпъкнаха високите текущи дефицити на Балканите, необходимостта от поставяне на диагноза на всяка страна от Югоизточна Европа, нуждата от икономически растеж. Темата за миграцията от Изток на Запад с неопределен престой на Балканите беше представена от информационна гледна точка. Може ли всяка една балканска държава да разчита на собствените си спестявания за развитие на националния бизнес, прозвуча като риторичен въпрос и опит за реторика. Основните изводи са свързани с фрагментирания пазар и липсата на ясна стратегия за реформи.При откриването на конференцията "ЕС-Балкани" на Economist министър-председателят Пламен Орешарски каза, че "днес българската икономика все още носи белезите на петгодишната рецесия, макар в сравнителен аспект страната ни да има лидерски позиции в региона по повечето показатели за оценка на макроикономическото и финансово състояние. Българският кредитен рейтинг е най-висок измежду балканските страни според трите водещи рейтингови компании. Страната ни има най-нисък бюджетен дефицит и ниво на публична задлъжнялост, а банковата ни система е с равнище на капитализация значително над средните стойности на ЕС. Наред с това данъчната система в страната остава непроменена в основните си форми от периода преди кризата – с 10% плоска ставка за корпоративния и подоходния данък – облагане, което насърчава инвестиционната и стопанската активност. Местната парична единица вече 16 години остава фиксирана към еврото на основата на съществуващия валутен съвет".Въпреки товабългарската икономиката се нуждае от конкурентоспособност Затова, както говорим през последните две десетилетия, е необходимо да се намалят административните тежести и регулаторни режими, държавата да е изрядна в плащанията си, МСП да имат достъп до по-евтини кредитни ресурси, монополите да се контролират, да се откриват нови производства - иновативния и експортно ориентирания бизнес е акцент.Премиерът допълни, че негативно влияние продължават да оказват силно напрегнатите публични финанси на преобладаващата част от европейските страни, при това на старите европейски страни.По думите му настоящата ни фискална позиция е между най- стабилните спрямо другите 27 партньори с бюджетен дефицит от 2% и публичен дълг около 17%. "Банковата система също издържа на изпитанието на кризата", добави министър-председателят.Вицепремиерът Даниела Бобева говори за високите текущи дефицити на Балканите – Черна гора 45%, България 20%, Босна и Херцеговина 17.9%, Албания 14%, и за моделите за растеж: търсене на инвестиции от чужбина и увеличаване на директните инвестиции, които да намалят текущите дефицити.Липсата на заетост и високата безработица са другият проблем. В Македония тя е 30%, в Сърбия – 20%, в Черна гора – 25%, в България – 25%.Тези резултати са резултат не само от кризата, но и от структурните промени.Така остава въпросът как да се преструктурирамеНяма трансгранично сътрудничество на Балканите, което да създаде икономически растеж. Колко години отне решението да се изгради и строителството на Дунав мост 2, а граничният пункт Маказа, попита Бобева. Добре е за работим заедно, за да превърнем Балканите в привлекателно място и да излезем от зоната на икономическите дисбаланси. Това може да стане например чрез сектора туризъм, с ПЧП и по-малко бюрокрация.Димитрис Куркулас, заместник-министър на външните работи на Гърция, заяви, че Европейският съюз е начин да се реализират намеренията на Балканите за по-добра икономика. ЕС дава възможност да се участва в процеса на глобализация. Не можем да се справим с икономическия растеж сами, каза Куркулас. Безпрецедентната икономическа криза продължава процеса на кохезия. Не може да изключим Западните Балкани от ЕС. Процесът на присъединяване следва да е по-енергичен. По време на кризата БВП на Гърция намаля с 25%, доходите – с 30%, но демократичните институции на Балканите укрепнаха, каза Куркулас. Според негоПриоритетите януари – юни 2014 г. на гръцкото председателство ще бъдат:- справяне с безработицата- акцент върху стабилността на банковия съюз- миграцията, границите и мобилността- морската политика.На Балканите съседите живеят редом, но не и заедно. В този смисъл участието ни в ЕС ще ни помогне, смята Димитрис Куркулас.Димитър Бечев, директор на Европейския съвет за външна политика – София, групира положителното и негативното, като припомни, че ЕК публикува своя доклад за Западните Балкани и направи свой обзор на ситуацията на Балканите и в Европа.В Албания и Косово: преструктурирането не е добро, няма политическа алтернатива, пропастта между хората и политиците расте. Сърбия има силно правителство, за да се справи с корупцията. Македония – в правителството е концентирана власт, но това не прави управлението демократично. В Черна гора има застой. Кризата в ЕС не е преодоляна. Вече се говори не само за Европа на две скорости, но и на три скорости, което не е добро. България е в периферията на ЕС. Гърция е важен елемент от кризата – беше модел, но кризата разби този модел. Същото се случи и с Хърватия - най-новият член на ЕС, която от 5 години е в рецесия. На Балканите дефицитите са очевидни. Липсват икономически реформи. Балканите са в капан. Солидарността не е вкоренена в мисленето.България не може да представи окуражаващо посланиеВ Румъния ситуацията е почти същата.Балканското гражданско общество расте. ЕС дава възможности, от нас зависи как ще ги използваме.В дискусиятабеше засегната темата за конвергенцията и бедността, за обществено приемливите реформи, за крайно десните партии и техния електорат, за миграционните процеси и бежанската вълна, за дефицита на демокрация и ксенофобията, характерни за бедността, темата за Шенген – България и Румъния влязоха в ЕС, но са извън шенгенската зона. Стана ясно, че за да успеем на Балканите, трябва да правим нещата по-добре от средното за Европа, затова ни е нужна сила и желания. Пак по време на дискусията Laza Kekic, регионален директор за Европа на EIU, изрече ключовата фраза: "Историята показва, че когато Европа e силна, и Балканите са силни." И подкани участниците да разсъждават по тази проста теза.Бизнес климатътОткритото споделяне на информация и липсата на страх от провал са две понятия, които се дефинират различно в Европа и САЩ. Европа, главно Балканите, не кипят от непрекъснат предприемачески дух. Как той може да бъде събуден? Има ли angel инвеститори, рискови капитали? Европейският съюз вече насочва пари към малкия и средния бизнес, който по презумпция е гръбнакът на икономиката.Peter Sanfey,водещ икономист на ЕБВР, насочи вниманието към факта, че има само бегли реформи в региона, че е необходимо проучване, за да се постави диагноза на всяка от балканските страни. За него акцентът е върхуинституционалната реформаWolfgang Fengler, координатор за Западните Балкани в Световната банка, Австрия, постави три групи проблеми:- демографски – никой не иска да работи след 65-годищна възраст, на Балканите младите хора намаляват- географски – Балканите са прикрепени към Европа. Машината на конвергенцията работи, но само САЩ успяха да превърнат бедните в богати. Щом държавата е малка, следва да е интегрирана- технологични – от Австрия говоря за 3 цента със САЩ, от България – за 3 долара. Технологиите помагат и свалят разходите.