За втора поредна година Институтът за пазарна икономика в сътрудничество с Региостат изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.За пръв път през 2013 г. изследването "Регионални профили: показатели за развитие" се опитва не само да опише социално-икономическите процеси в областите, но и да отговори на въпросакакво прави едни области богати и бързо развиващи се, а други – бедни и изоставащи. За целта единият от четирите тематични анализа е посветен на факторите за икономически растеж в областите на България. Изследването съдържа и тематични анализи върху данъчната политика на местно ниво и регионалните трудови пазари по време на криза. Представени са и резултатите от направената "клъстеризация" (групиране) на областите, която цели да открои сходствата и различията в състоянието и развитието им.Основни изводи от социално-икономическите профили на областите: 1. Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области. Разходите за дълготрайни материални активи като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си отпреди кризата.2. Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.3. Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.4. Въпреки трудното възстановяване по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси. Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.5. Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително. Областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково например бележат значително подобрение в категорията "Околна среда" заради приключилия строеж на пречиствателни станции през 2011 г.6. Негативните демографски тенденции следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010 - 2012 г.7. Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни "донори" на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София (столица), Пловдив, Стара Загора и Шумен.8. Застаряването на населението и съществуващите стимули за източване на държавната здравна система неизбежно се отразяват върху използваемостта на здравните грижи, която продължава да расте и през 2012 г., ако се съди по увеличаващия се относителен брой на постъпилите болни в многопрофилните болници. Въпреки това над 1/5 от анкетираните граждани споделят, че им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни грижи, а близо 1/4 са пътували извън областта, за да получат нужното им лечение. Единствено гражданите на областите София (столица), Пловдив и Плевен са пътували значително по-малко за здравни грижи.9. В сферата на образованието се забелязват подобрени резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 г. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.10. По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г.11. Резултатите за удовлетвореност от различни аспекти на живота в областите.Така например гражданите повсеместно декларират най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава най-бедната страна в ЕС. Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от образованието и здравето си. Жилищните условия и социалният живот също получават по-скоро добри оценки.www.regionalprofiles.bg