Най-влиятелната организация на европейския бизнес – BUSINESSEUROPE, представи редовното си изследване за състоянието на европейските икономики "БАРОМЕТЪР 2014: ПРОЛЕТ".В първата част на доклада се прави задълбочен анализ на показателите за конкурентоспособност на световно равнище, като са обхванати данъчното облагане, публичните финанси, бизнес средата, иновациите и уменията, достъпът до финансиране и финансовата стабилност, както и състоянието на пазара на труда.Втората част на проучването се базира на оценките и препоръките по отношение на структурните реформи, направени от членуващите в BUSINESSEUROPE организации, сред които е Българската стопанска камара, отговорна за информацията за България.Анализът на BUSINESSEUROPE отчита, че едва 23% от препоръките от миналогодишното проучване са изпълнени, т.е. по-малко от една четвърт от реформите са реализирани, а конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва, тъй като останалите световни икономики са били в застинало състояние, в изчакване Европа да се възстанови.Някои от изводите:* Общата данъчна тежест в ЕС сега е 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%. Икономиките на САЩ и Япония вече изплуват от кризата, като се очаква през 2014 г. САЩ да реализирта още 2.6% ръст.* Делът на ЕС в световните поотоци на преки чуждестранни инвестиции падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Нарастващата конкурентоспособност на китайската и на индийската икономика се отразява на повишената им атрактивност като инвестиционна дестинация. Макар ЕС все още да остава привлекателен за преки чуждестранни инвестиции, те намаляват поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната.* Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява.* Административните изисквания за започване на нов бизнес в ЕС са три пъти по-тежки от тези в конкурентните икономики.* През последните 5 години 6 млн. работни места са били загубени в ЕС в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. По същия начин заетостта в ЕС понастоящем е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията "ЕС 2020". Повишаването на производителността на труда в ЕС през последните години е предимно благодарение на направени съкращения на персонала в големите европейски компании или в цялостно закриване на по-неконкурентните фирми.* Европейските бизнес организации оценяват реформите в своите държави предпазливо:- за 15% от участвалите в проучването организации напредъкът е незадоволителен, а 50% го оценяват със смесени чувства- най-високо (с 45%) е оценен напредъкът в областта на трудовия пазар- 20% виждат положителни реформи в областта на финансовата стабилност и достъпа до финансиране- по отношение на реформите в бизнес средата участниците в проучването вярват, че може да се направи много повече за намаляване на регулаторната тежест, подобряване на конкурентоспособността, намаляване на енергийните разходи и създаването на реален единен пазар- само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.През 2014 г. следва да бъдат проведени реформи за:* По-висока ефективност на публичните разходи и избягване на увеличението на данъците.* Реформи на пазара на труда в посока по-голяма гъвкавост и повишаване на компетенциите на работната сила. Необходимо е премахване на бариерите за влизане на трудовия пазар и улесняване създаването на работни места, особено за младите хора. Ключова цел на Европа трябва да бъде постигането на отворени, динамични и мобилни пазари на труда, осигуряване на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка, вкл. чрез реформи в образованието, насочени по-специално към развитието на т.нар. STEM умения.* Намаляване на енергийните разходи на фирмите с цел повишаване на глобалната им конкурентоспособност.* Подобряване на банковото кредитиране и възможностите за достъп на предприятията (особено МСП) до кредитен ресурс.* Последните проучвания на ЕК показват, че БВП на еврозоната може да бъде до 6% по-висок след 10 години, ако държавите членки приемат мерки за реформи. Европа спешно се нуждае от задълбочени структурни реформи, за да си възвърне мястото в глобалната конкурентоспособност, за да възстанови икономическия растеж, да осигури работни места и устойчиво повишаване на европейския стандарт на живот.ДанъцитеОбщата данъчна тежест в ЕС е по-висока от тази на основните международни партньори и конкуренти на Европа. Държавите членки трябва да продължат да стимулират растежа чрез фискална консолидация, намаляване на текущите държавни разходи и защита на инвестициите вместо с увеличаване на данъчната тежест.Събитията от последните години показват, че устойчивостта на публичните финанси е от ключово значение за дългосрочния икономически растеж. Държавите членки намалиха публичните дефицити до 3.5% от БВП в края на 2013 г. в сравнение с 6.9% през 2009 г. Съотношението дълг - БВП продължава да нараства (от 74% до 90%), което е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Средната данъчна тежест върху хората с ниски доходи в ЕС е много по-висока от тази в САЩ и Япония.Бизнес климатОт решаващо значение за конкурентоспособността е лесният достъп до започване на стопанска дейност, ясни и правилно прилагани правила за насърчаване на конкуренцията, правна сигурност и ръст на производителността. Времето и разходите за стартиране на бизнес и за получаване на оперативни лицензи са основните насоки към цялостната лекота за правене на бизнес в дадена икономика. ЕК изчислява, че разходите за административните тежести в ЕС възлизат на 120 млрд. долара, или 1% от БВП. Всички регламенти трябва да бъдат опростени, а административните тежести да бъдат намалени, за да се подкрепят новосъздадените предприятия и да се разшири въздействието им върху общата конкурентоспособност.Необходимо е да бъде разширена трансевропейската инфраструктура и да бъдат премахнати всички административни и технически пречки във всички видове транспорт, за да се гарантира адекватен достъп до инфраструктурните съоръжения.Цените на електроенергията и на природния газ за промишлени цели са много по-високи в ЕС, отколкото в САЩ, Китай и Индия. Ако не се вземат спешни мерки в това отношение, има риск ценовата пропаст да нарасне и това рязко да влоши европейската конкурентоспособност. Покачването на енергийните цени за индустрията в периода 2005 - 2012 г. в ЕС е с 37%, докато в САЩ през същия период е налице спад с 4%.ИновацииПрез последното десетилетие европейските инвестиции в научни изследвания и иновации остават на ниво от около 2% от БВП, което е далеч от 3-процентовата цел, заложена в стратегията "Европа 2020" (с изключение на няколко страни, сред които Финландия, Швеция, Дания и Германия). Тази цел обаче вече е постигната от Япония (3.4%) и САЩ (2.8%). Липсата на инвестиции в R & D се проявява в броя на патентите и заявките за патенти, по който показател също се наблюдава изоставане спрямо САЩ и Япония, и особено спрямо Китай. В тази връзка е  необходимо програмата на ЕС за иновационни политики "Хоризонт 2020" да бъде по бизнес ориентирана и да се концентрира върху улесняването на комерсиализацията на иновациите.Водещата цел в "Европа 2020" в областта на образованието е най-малко 40% от 30-34-годишните граждани на ЕС да са с висше образование или еквивалентна квалификация. Тази цел обаче не е достатъчна, за да допринесе за развитие на иновациите и за конкурентоспособността. Необходимо е образователната политика да се фокусира повече върху насърчаването на практическия компонент, на възпитанието чрез труд, на базата на модели за обучение, отдавна утвърдени в редица държави.Достъп до финансиранеФинансовата криза се отрази негативно върху достъпа на фирмите, преди всичко МСП, до финансиране. Неизплатените заеми на фирмите към банките в еврозоната са намалели с 10% през 2013 г. Банковите заеми съставляват около 85% от финансирането на бизнеса в еврозоната и във Великобритания. В САЩ, от друга страна, този дял е около 53%. Отключването на достъпа до кредити, включително чрез прилагане на механизма на банковия съюз, е непосредствен приоритет. Достъпът до финансиране при приемливи условия е предпоставка за инвестиционната активност на бизнеса, за стимулиране на растежа и поддържане на конкурентоспособността.