Азбучна истина е, че пазарът на имоти е силно зависим от движението на икономиката и се движи с 12 до 24 месеца закъснение. За това няма по-силно потвърждение от пазара на многофункционални индустриални площи: докато оборотите от стоки започват да отлепят от дъното, компаниите завземат нови логистични територии с все по-бавно и по-бавно темпо.Проучване на MBL, българския партньор на глобалната консултантска фирма CB Richard Ellis, показва, че новото строителство стабилно намалява и през тази година успоредно със спадащите обеми на заетите в периода помещения, увеличаване на незаетите и намаляване на наемите.Макар че данните им сочат едва малко над 5% празнини в съществуващите индустриални бази в региона на София, те са сметнати при капацитет от 2 млн. кв.м. В абсолютен размер площите, за които се търсят наематели в момента, са равни на половината от спекулативното предлагане (това, което е структурирано под формата на стандартни помещения, предназначени за даване под наем, и което според MBL е едва една десета от всички наличности).От една страна, новите проекти са завършени наскоро и съответно още не са имали време да се напълнят, а от друга - компании, които са инвестирали в собствени бази, са спрели производствата или са свили капацитетите си и са извадили имотите си на пазара, за да получат поне някакъв приход.Числото обаче не е толкова стряскащо, колкото изглежда, тъй като излишъкът е съпоставим с историческите нива на търсене. Нетното усвояване, или обемът на всички площи, за които са сключени договори, минус обемите, които са влезли в експлоатация в периода, е било 295 хил. и 280 хил. кв. м последните две години и е паднало на 137 700 кв.м в деветте месеца на тази по данни на MBL.Освен това преструктуриранията на бизнесите в отговор на кризата може да се отрази благоприятно на спекулативните проекти. Разширяването на организираната търговия в лицето на веригите за бързооборотни стоки докара растеж за сектора миналата и тази година, но не и за спекулативните проекти, тъй като те Billa, Lidl и Penny Market инвестираха в собствени обекти.Но за фирми с по-гъвкави стратегии проектите за логистични паркове могат да предложат стандартизиран продукт, без да са необходими големи инвестиционни разходи от страна на ползвателите им. Не всички вериги централизират доставките си и не всички го правят изцяло, така че навлизането на големите хипермаркети дава възможности и на логистичните оператори да спечелят нов бизнес или да организират по-ефективно стария. Според Христо Асенов,  мениджър "Земя и индустриални площи" в MBL, някои компании минават на директни доставки до магазините, оставяйки повече бизнес за дистрибуторите и логистичните доставчици и увеличавайки необходимостта им от площи. "В краткосрочен план наблюдаваме растеж на нуждите от пространство на някои логистични компании, като това се дължи на консолидиране на веригата на доставките", казва той.В икономика, движена от износа, каквато е българската в последните месеци, обаче ще трябва повече, за да се види по-солидно търсене на складове. "Пазарът изключително зависи от местното потребление, строителния бранш, както и производствените мощности, които се откриват и закриват. Трябва да имаме стабилен икономически растеж, за да бъдат фирмите спокойни и да планират уверено своето разширяване през следващите 3 и повече години", казва Асенов.Като се изключат централните складове като тези на Kaufland или Jumbo (в строеж) в Пловдив, все още търсенето извън София е ниско. Асенов посочва, че сделките остават ограничени до 3000 кв.м.