Строителството на молове се движи от две основни сили: желанието на търговците да намерят място за стоките си и на предприемачите и инвеститорите да намерят място за парите си.Ентусиазмът и двете групи беше охлаждан в последните две години и въпреки това строежите пак са в подем, показва последното проучване на консултантската фирма Forton.България не е изключение. Паузата в рязането на лентите на търговски центрове приключва в цяла Европа, показва ново изследване на CB Richard Ellis - най-големият консултант за имоти в света. Надигаща се вълнаПо данни на Forton в момента в страната се строят малко над 237 хил. кв.м отдаваема площ в различни като формат, мащаб и местоположение проекти. Завършването им в идните година или две ще повдигне наличностите с 42%. Пазари като София и Бургас ще се приближат като насищане до Варна, Стара Загора и Русе, в които и търговци, и предприемачи вече страдат.Компанията наблюдава леко подобрение в оборотите на тримесечна основа между април и юни и все пак продажбите в тези обекти остават приблизително 30% назад в сравнение с предходната година.Оборотите в търговията на дребно спадаха в продължение на 20 месеца на годишна основа, преди да започнат да дават положителни резултати от януари тази година. В този период търговските площи на разположение на компаниите в сектора нараснаха повече от двукратно с добавянето на молове във всички градове с повече от 150 хиляди жители, а в повечето - поне по два. Предизвикателни размериСега очакваното пускане в експлоатация на забавени търговски центрове в Стара Загора (трети поред), Пловдив (трети), Варна (четвърти) и Плевен (първи) помпа очакванията за ново предлагане, докато строителите се готвят да разположат техниката си на трети и четвърти търговски центрове в строеж в столицата и вече работят по втория и третия в Бургас."Предлагането, което се подготвя, остава предизвикателно с над 237 хил. кв.м търговски площи в строеж" по определението на Forton.Това, което за предприемачите и консултантите в такъв пазар може да е тежест, за някои търговци е възможност. Според CB Richard Ellis разширяването на веригите се е препънало в липсата на подходящи места в последните две години, в които отварянето на нови търговски центрове се съкрати с 30% (2009 г.) и 36% (2010). Сега обаче подемът в страни като Турция, Русия и Полша ще ги изведе на бърза писта към някои от най-големите и най-бързорастящи потребителски пазари в региона.Според CBRE обаче при положение, че икономическият ръст остава слаб, а наличностите ще се разширят с поне по 25% в Сърбия, Хърватия, Словакия и Румъния, "в краткосрочен план ще възникнат малко нови възможности" за строителство на Балканския полуостров. В търсене на стабилна опораКазват, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Затова е твърде вероятно моловете да се разклонят в посоки, които още не сме виждали. Подхвърлените от предприемачите и консултантите идеи започват от "направи си сам" магазини за първи път в този формат до увеселителни тематични паркове, комбиниращи както атракции под покрива, така и такива на открито.Но в много от случаите решението, което изглежда до голяма степен сигурно, е и повече от традиционно, дори за търговски център: храна. В Бургас ZBS искат да направят ресторантска аркада - пасаж, посветен на храните и напитките, който ще даде на посетителите на търговския център Strand много повече от стандартното бързо хранене за изгладнелите купувачи с пълни торби. От двата най-големи проекта в София - "Парадайз център" и "София саут ринг", вече загатнаха за гледки към Витоша, големи панорамни тераси и разнообразие от възможности за свободното време на столичани, които включват и по-голям брой ресторанти.Открили, че българският потребител често ходи в мола, за да гледа тълпите и витрините от масата на някое кафе, предприемачите в бъдеще ще му предложат повече възможности да харчи, без да си купува дрехи, обувки или нов лаптоп. "Понастоящем пазарът на търговски площи е по-толерантен към проекти с по-голяма развлекателна съставна част", казва Forton.Едно проучване на CB Richard Ellisвъв Великобритания показва, че в началото на настоящото десетилетие делът на хората, които са се хранили по време на обиколки на магазините, се е удвоил от 20 на 40 на сто, а със застаряването на населението претенциите към храната са нараснали.Със сигурност повече, но в никакъв случай еднакви, търговските центрове ще търсят заобиколни пътища към джоба на потребителите, които вече започват да харчат повече.