Съюзът на архитектите в България предприе поредна стъпка в защита на творческата си база "Св. Кирик и Юлита". Както е известно, съдът постанови манастирският комплекс отново да бъде предаден във владение на Българската православна църква.  От САБ обаче са категорични, че организацията е дала нов живот на разрушения някога манастир и е вложила сериозни лични средства във възстановяването му. Затова от бранша организират петиция призив в подкрепа за връщането на творческата база "Св. Кирик".Можете да подпишете петицията ТУК"Ние, творците-създатели на вечни ценности на материалния свят, сме силно разтревожени, че ни бе отнет несправедливо творческия комплекс, граден от поколения архитекти, дизайнери, урбанисти, инженери повече от три дестилетия. България има много манастири за упокоение на душата, но българските архитекти имат една творческа база, която има международно признание - седалището на Международната академия по архитектура. Срамно е да я унищожим и затрием", заявяват архитектите.ФактитеМанастирът "Св.Св. Кирик и Юлита" над с. Горни Воден, община Асеновград, на чийто терен е изграден творческият комплекс, не е приютявал монаси или монахини от 1936 г. насам. Превърнат е бил в затвор за политически затворници и по-късно в диспансер за душевно болни, които го подпалват, а свлачище го доразрушава. Пловдивската митрополия през годините не само не проявява интерес към това място, но изоставя напълно и малката църква "Св. Петка" – паметник на културата от национално значение, която се намира в района на терена.САБ, в желанието си да разгърне още по-широко съзидателната си национална и международна дейност, както и тази на Международната академия на архитектурата (МАА), която е под егидата на Организацията на обединените нации (ООН), сключва на 14.01.1982 г. договор за терена на бившия манастир и построява на него светски комплекс – творческия дом "Санто Кирико", който става средище за творческо развитие на архитекти, дизайнери, урбанисти, инженери от цял свят.Архитектите намират сили да заменят руините с нова Академия за творчески обмен на колегите си от всички страни, създавайки ателиета за професионална дейност, конферентни зали, изложбени пространства и необходимите за тях сервизи, за да съществува и се развива българската архитектура и за да бъдат българските архитекти и специалисти в изграждането на градската среда равнопоставени на своите колеги извън страната ни.Спорът за собственосттаСлед 1989 г. започва процесът на разделяне на собствеността в цялата страна. Когато САБ решава да поднови документите си за собственост на новопостроения сграден комплекс "Санто Кирико" съгласно новите разпоредби, Пловдивската митрополия решава да поиска да добие собственост за този терен и то по съдебен ред, поради липса на отредена дотогава собственост над терена. Но целта й се оказва отвъд терена – тя иска да добие собственост над новоизградения Творчески дом, без да признае труда и вложенията на хиляди архитекти и специалисти, които със собствени средства около 12-14 милиона лева са изградили всичко.Заведените от Пловдивската митрополия дела са решени от Пловдивския съд в полза на митрополията. "Присъждането на нашия Творчески комплекс в полза на митрополията,  ние определяме като грабеж: ограбване на творчески и съзидателен труд на поколения архитекти! Това са светски сгради. Те не са манастир!", заявяват архитектите.Надежда за справедливост все още се очаква от третата инстанция - Върховният касационен съд, който трябва да вземе решение на закрито заседание на 11.02.2015 г. дали ще се преразгледа или промени досегашното съдебно решение.Манастирите и ролята на Пловдивската митрополияВ България има близо 300 манастири. Голяма част от тях са в разруха, без монаси или монахини. Може би дори броят на монасите у нас да е близък до този на самите манастири. Защо тогава този стремеж за придобиване на още сгради с аргумента, че са "манастири"? Къде е тук скрият интерес – не е ли чисто комерсиален, но "облечен в расо"? Защо Пловдивската митрополия и Българският Синод не се заемат с възраждането на рушащите се манастири, ако наистина не им достигат, защо не организират възстановяването им? Защо се посяга на чужди имоти и то светски, които не са манастири, питат архитектите.Приносът на архитектите за Българския СинодОт САБ припомнят, че над 300 проекти за православни храмове у нас след 1989 г. са дарени от българските архитекти през последните години. А ако трябваше Църквата да ги заплати? Що за морал е това и то от институция, която претендира да внася морал и справедливост сред миряните, възмущават се архитектите.Загубите за архитектите и за българската култураС досегашните несправедливи решения относно творческия комплекс "Санто Кирико" на САБ, с отнемането на собствеността му, българските архитекти се лишават от възможността да провеждат своите национални и международни срещи за творческа дейност, да се развиват и просперират чрез : пленери, конкурси, изложби, обсъждания, курсове за обучение и образователни школи за български и чуждестранни студенти по архитектура, художествени практики, дизайн и строително изкуство. А това е обричане на упадък в период, когато колективи на САБ вече работят успешно по европейски проекти.В момент, когато се тревожим как да възстановяваме националните и съзидателните ценности на подрастващите поколения чрез образованието, когато функциониращ творчески и образователен център, при това доказал значимостта си на реално действие през годините съществува, се допуска унищожаването му. Нима Пловдив, избран за конкурса "Европейска столица на културата през 2019 г." няма нужда от такъв културен център, питат архитектите.Изводите Творческият комплекс "Санто Кирико" е съграден за светски нужди и цели, които са неподходящи за един манастир. Той не е строен за манастир. Архитектите и САБ уважават историческата памет и запазват топонимията на мястото за тази база. Това е знак за родолюбие и опазване на народната памет, а не обяснение за характера на самия новопостроен комплекс, който няма нищо общо с манастир. Това е стара европейска практика.Творческият комплекс е построен изцяло с личните средства на архитектите, заделени в продължение на десетилетия от проектантските им хонорари. Тук няма вложен нито един държавен лев! Неморално е да се присвоява чуждото. Обидно и престъпно е да се крадат плодовете на труда на архитектите. Така ли се защитават устоите на държавата, така ли се демонстрират европейски ценности?Съюзът на архитектите изпълни поетите ангажименти към Българската православна църква и възстанови 40-те икони от иконостаса на църквата и ги предаде на Пловдивската митрополия, предприе снемането на стенописите на църковния храм, за да бъдат реставрирани и възстановени! Не ги облепи с тапети с машинно напечатани "фрески"!Настояваме да бъде възстановен архива на САБ и МАА, интелектуална собственост на световната общност. България е от малкото на брой страни в света, която е на световната карта с тази Архитектурна академия и богатството й да не се унищожава!Настояваме да не се подменят фактите с неверни твърдения и манипулации. Какъв пример е за българския народ и държавността ни непочтеното тълкуване на фактите от институциите?Неморално е с едната ръка да се получават дарения от архитекти – над 300 проекти за православни храмове и имоти, а с другата - да се посяга и присвоява нагло техен имот - на архитектурната общност, обобщават архитектите.