Г-н Емилов, вие сте сред най-популярните и успешни архитектурни фотографи в България и в Европа - разкажете ни как започна всичко и какво ви отличава от останалите?
- Благодаря за комплимента! Имам клиенти в България, за които се връщам с удоволствие. В последните години се опитвам да си прокарам по-ясна пътека на пазара в Лондон, а Европа е огромен мащаб помежду им и засега е едно чудесно пожелание.
Насочих се към архитектурната фотография по-конкретно в последните пет години. А началото беше три-четири години преди това със снимане на интериори за списание Brava Casa в тандем с Венцислава Василева. По това време снимахме и четири проекта за "Софбилд", което определено насочи мисълта ми в посока архитектурна фотография.
Всеки фотограф има специфичен поглед, избира определени гледни точки или оформя композицията на снимката според вътрешната си нагласа, талант, опит, умения и познанията си върху материята. Не на последно място се позиционира спрямо общия вкус и тенденциите, наложени в годините, в които живее и твори. Надявам се това косвено да отговаря на въпроса с какво се отличавам от останалите. Клиенти са ми казвали, че харесват качеството на светлината в снимките ми. Смятам също, че заедно със светлината работи и общото усещане за композиция детайл и завършеност на снимките.

Необходимо условие ли е според вас професионалният фотограф на сгради да е любител на  архитектурата като изкуство?
- Разбира се, определено е необходимо. Не вярвам един мизантроп да бъде особено успешен портретен фотограф или поне не в комерсиална посока. Архитектурата е вероятно най-комплексното изкуство след фотографията! (смее се) Нужно е фотографът да има афинитет към нея. Не случайно правя аналогия с човека и портрета, архитектурата е комплексна колкото човешкото същество. Архитектурата има структура на организъм, има характер, има лице с красиви и грозни черти. Макар и сградите да са мащабни и застинали, трябва да има любов към тях, за да ги заснемеш подобаващо.

 
Откъде черпите вдъхновение като творец?
- Главно от музиката, от фотографи и въобще артисти, основно съвременници. Не гледам много назад във времето, интересува ме какво се случва сега.
 
Имате ли различен подход при заснемане на офисни, жилищни, обществени или друг тип сгради в зависимост от функцията?
- Архитектите създават, измислят сградите за хората, човекът би трябвало да е основната фигура в една сграда. В този смисъл независимо от функцията подходът ми към заснемане на сградата не варира особено. В същото време естествено се придържам към функцията и насоките, които архитектът залага в заданието. Желанието ми е да покажа най-добрите страни, успешните моменти там, където формата, функцията и материалите работят заедно и дават на хората, които ползват сградата, качество на живот.

Какъв тип сгради са най-трудни за заснемане и изискват най-много предварителна подготовка?
- Най-трудни за снимане са незавършените сгради. По принцип има много аспекти, които трябва да се съобразяват при снимането на архитектура, и когато не е довършен самият обект, това умножава по две усилията, които се полагат при снимането и обработката. На същия принцип трудно се снима интериорът и сгради, които са със специален достъп и където има зони, които не трябва да влизат в кадър. Трудно се снимат и високи сгради, от които няма достатъчно отстояние. Архитектът иска да види цялата сграда, иска да я види в среда. В крайна сметка тези затруднения оформят спецификата на конкретно задание, но и на заснемането на архитектура като цяло. На мен ми харесва точно това предизвикателство - да намеря начин, да намеря качествено решение на дадената задача. Разбира се, не на всяка цена :)

 
На какви условия трябва да отговаря една сграда, за да приемете да направите нейна фотосесия?
- Нямам лист с критерии. Трябва да е завършена, дори обживяна. Може би много важно условие е да е важна и много специална за създателя си. Тогава се чувствам въвлечен и длъжен да дам всичко от себе си.
 
Инвеститори и архитекти имат свое виждане за важните елементи, с които сградата им трябва да се отличи чрез снимките - съвпадат ли те с вашето виждане?
- Съвпадат. Все пак архитектите са хората, прекарали нощите си над важните елементи. Доверието е много важен елемент във връзката помежду ни. Моята мисия е да допълня тяхното виждане и образа, който са формирали в процеса на работа, за да допринеса, да фокусирам проекта в посоката, в която са работили архитектите. Затова е нужно те да ми се доверят и да ми разкрият слабите и силните места в проекта. Важно е те самите да имат ясна представа за крайния резултат, да знаят какво искат да получат и да имат желанието и намерението да ми го предадат, за да мога да им го доставя. За мен е важно да следвам тяхното виждане, така в процеса на работа аз мога да дам личното си отношение, без то да се конфронтира с идеята на архитекта. Подобно сътрудничество дава по-добър шанс и самочувствие един проект да бъде публикуван, да пътува навсякъде и да бъде оценен. В идеалния случай целта на архитекта с даден обект е да обогати средата и хората, за които е създаден, а чрез професионалното му заснемане идеята е да излезе от тези рамки и да стигне до по-широка аудитория. Изключително важен е документалният момент, трупането на професионален архив не само за създателите на сградата, но и за обществения архив. От друга страна, инвеститорите и архитектите имат нужда от качествен материал за маркетинга си. Моята мисия е да преведа тяхното виждане и да им доставя този материал.
 
Разкажете ни накратко - заснемането на кой проект беше най-голямото предизвикателство за вас?
- Това лято внесох ново попълнение в техниката си, предлагайки заснемане на видео с дрон. Заснемането на плавни движения във въздуха изглежда лека и приятна задача. И упражнявайки се на широко отворено място, поддържа тази представа. Но реалният живот е пълен с препятствия. Първият ми обект беше "Варна Уейв", стъпил на ъгъла на кръстовище от не особено широки улици със постоянно движение, дървета по протежението на улиците, улично осветление и естествено неминуемите кабели, опънати между сградите. Истински ад за младия дрон оператор! Всичко обаче е добре, когато свършва добре.
 
Колко време е необходимо за реализиране на една професионална фотосесия - от етапа на планиране през реализацията до обработката на снимките?
- Времето се простира според възможностите и волята на хората, замесени в проекта. Определят го големината и сложността му. А отделно има и външни фактори, като например времето, сезонът, върху които нямаме контрол. Наистина целият процес може да се раздели на три части -в подготовка, заснемане и обработка. Повечето хора погрешно възприемат работата на фотографа единствено за времето, когато окото му е на визьора. В действителност работата ни е процес, който включва също така времето за кореспонденция, планиране, срещи и административна работа, след това самото заснемане включва освен интелектуалния труд и доста физическо натоварване и логистика. След това идва селекция, подготовка на привюта и доста часове на обработка пред компютъра. Ако трябва да бъда конкретен обаче с всички етапи на работа, споменати горе, заснемане на една сграда не отнема по-малко от седмица. Дори може да се каже това е сумарно часовете, отделени за конкретния проект и при идеални, ясни предварително общи условия, подходящи метеорологични условия, ясна представа за гледните точки от страна на поръчителя и компактна селекция от снимки за допълнителна обработка.
 
Пълният текст - в брой 2 на сп. ГРАДЪТ