Маартен Гийлен е съосновател на Rotor през 2006 г., където в момента работи като дизайнер, изследовател и ръководител. Възползвайки се от 10-годишен опит в деконструкцията, логистиката, архитектурата и проектиране с използвани материали Маартен от 2014 г. управлява последното начинание на Ротор - Rotor DC (Deconstruction). Маартен има основна роля в повечето изложби и публикации, които Rotor продуцира като Deutschland Im Herbst (DE, 2008), Usus/Usures за Белгийския павилион на Венецианското биенале (IT), Ex-Limbo за Фондационе Прада в Милано (IT, 2011), OMA/Progress, върху работата на OMA/Rem Koolhaas в Art Gallery Barbican в Лондон (2011), и "Зад зелената врата за Триеналето на архитектурата" в Осло 2013. За своя принос като автор, дизайнер и инициатор на проекти получава наградата Мааскант за млади архитекти.

Rotor е базиран в Брюксел колектив и е практика за съвместно проектиране, която изследва организацията на материалната среда. Освен проекти в архитектурата и интериорния дизайн те създават изложби, книги, икономически модели и предложения за нови политики.

Маартен Гийлен е един от осемте лектори на международния Мелба симпозиум на "Мелба дизайн фестивал 2019". Симпозиумът ще се състои на 9 ноември в Зала 6 на НДК, София. Въпросите зададе арх. Христо Станкушев, съосновател на архитектурното студио dontDIY и на бранда за мебели almost.

- Rotor е кооператив. Каква е добавената стойност на работата с експерти с познания извън традиционните в областта на архитектурата?

- Ротор е „кооперативна“ практика по два начина. Първо, това означава, че ние сме компания, в която сътрудниците са съсобственици. На всеки, който работи по-дълго от две години в Rotor, се предлага възможност да стане съсобственик. Решенията за това какви проекти да се поемат, какви инвестиции да бъдат направени и т.н., се вземат съвместно. Вторият начин да обясним разбирането ни за „кооператив“ е, че се опитваме да сътрудничим с други външни проекти. Преди се наричахме „колектив“, но на практика работим и като мрежа от хора, така че това название спря да носи смисъл.

По отношение на работата с експерти от различни дисциплини, работим с хора и очакваме те да мобилизират техни желания, амбиции, политически идеи, практически изисквания и т.н. Разделянето на света на архитекти и не-архитекти не е начинът, по който гледаме на него.

- Какво е устойчивостта днес? Може ли тя да се движи от неустойчивите индустрии и как това променя индустриите изобщо?

- Първоначално устойчивото развитие беше политическа идея, след което постепенно беше превзета от инженеринга, а днес мисля, че тази концепцията вече не е много работеща. Няма кой да я представлява, защото е заседнала в законите, бюрокрацията и маркетинга.

- Какво означава “Reuse” (повторна употреба) и как то влияе на социалната динамика в нашето общество?

- Reuse означава, че елемент или материал служи за вторична цел без да променя значително своите характеристики. Тухлата остава тухла, прозорецът остава прозорец. Това е различно от рециклирането, което връща материали до тяхното сурово състояние (най-вече чрез нарязване и претопяване).

- Как концепцията за “Reuse” променя стандартните строителни процедури и как строителната индустрия гледа на нея, имайки предвид, че означава намаляване на новото производство? Еднакво ли е нивото на разходите?

- Повторната употреба днес е икономически несъстоятелна за повечето материали. Изключенията са малко - скъпи довършителни работи, скелета, антични материали и т.н. В Белгия има голямо желание от страна на строителната индустрия да стане “по-кръгова“ и повечето ще се съгласят, че “Reuse” в този контекст е важна стратегия, но все още не е ясно как може да се интегрира в настоящите икономически модели. Казано по друг начин, застъпването за “Reuse” също е покана за преосмисляне на това как работи нашата икономика извън евтиния добив и бързото изхвърляне.

- “Reuse” ли е следващото ниво на “Recycle” (рециклирането) и как се отразява на производството на материали по отношение на лесното използване наново или локалното добиване?

- Повторната употреба не е надеждна за всички материали, но когато е - обикновено това не компрометира потенциала за рециклиране. Така че въпросът не е повторна употреба или рециклиране, а по-скоро - кога да подходим към “Reuse” и кога към “Recycle”. В наши дни рециклирането често идва прекалено скоро.

- Как се създава добро задание за проектиране и каква е ролята на архитекта в този процес?

- Аз ръководя частта от бизнеса ни, която се занимава с деконструкцията, така че не съм подходящият човек, който да отговори. Но пък мога да говоря за търговете за събаряне. Класическите търгове за събаряне ще оценят оферта само по два критерия: колко е бърза и колко е евтина. Нуждаем се от по-интелигентни задания за събаряне, които да отчитат и последиците за обществото: какви количества прах, шум и отпадъци ще се отделят; броят камиони, които ще преминат през града, и т.н.

- Как сегашният климат на фалшиви новини, особено в екологичен аспект, възпрепятства работата Ви като архитект?

- Нямам впечатление, че има голямо влияние на този етап. Екологичната криза и евентуалният срив се отчитат от повечето ни потенциални и настоящи клиенти в Белгия. Може би не в подробности, но достатъчно, за да вземаме предвид това в работата си.

- Кои са основните клиенти на вашия бранд за употребявани материали RotorDC, и как работи този бизнес модел за продавачите, купувачите и за вас? Има ли бизнес пример за масови търговци?

- Продаваме около половината от материала на собственици на частни жилища, а другата половина - на специалисти в сферата, предимно интериорни архитекти. В единия вариант ние демонтираме материалите безплатно, като с това намаляваме сметката на собственика за събарянето на сградата, и финансираме тези дейности, като продаваме материалите. В другия вариант купуваме запаси от спасени материали, подготвяме ги за повторна употреба и ги препродаваме.

Има няколко ниши, които лесно могат да нарастват като количества, като декоративните осветителни тела, хардуера, масивните дървени врати, паркетът, настилките от естествен камък и т.н., но като цяло остава икономически прекалено амбициозно да спасяваме твърде много материали.

- Защо деконструкцията е съюзник на креативността вместо враг?

- Спектърът от материали, с които се работи, е много по-широк, а освен това те идват с история.

- При проектирането предвиждате ли продуктите на RotorDC и как това променя дизайнерския процес и крайния продукт? Защо дизайнерите биха приели този процес, ако вероятно той не е по-лесен от стандартния?

- Проектантският ни бизнес е клиент на този с деконструкцията, и това са две отделни компании. Основните причини дизайнерите да избират нашите продукти са, че те имат слабо въздействие върху околната среда и че внасят вълнуваща нова естетика. При някои материали те са по-евтини от новите, но не винаги.

- Колко време отделяте в Rotor на директните търговски проекти в сравнение с изследванията? И защо не участвате в състезания?

- Не участваме в състезания, защото имаме достатъчно работа. Смятам, че е срамно да мислим, че дори и добър офис печели един на всеки пет конкурса. Представете си, ако тези, които участват в конкурси, отделят повече време за проектите, за които всъщност получават поръчки - нямаше ли това да повиши качеството на тези проекти? Процесът на участията в конкурси изглежда толкова прахоснически. Много често дори не се запознавате с клиента преди да започнете проектирането.

В Rotor всичко е изследване. Търговските поръчки се мобилизират за тестване на идеи и процеси. Нашата собствена проектантска работа трябва да заема около 1/3 от силата на всеки работещ в нашия офис.

- Как бихте променили настоящия архитектурен образователен модел, за да промените посоката на цялата строителна индустрия?

- Не съм сигурен. Преподаваме тук-там в различни училища. Вижте: http://rotordb.org/en/projects/education. В екип сме с Джеймс Уесткот и Од Лайн Дюлиер, който преподава в АА. Това е втората ни година там и все още много експериментираме с различни методи. Намирам за поразително фокусирането върху отделните постижения. В края на годината, за дипломната работа, всеки студент трябва да покаже какво може да се справя сам. Не съм сигурен, че трябва да е толкова черно-бяло. Организирането на група хора около изпълнението на различни проекти също е уместно. Не съм сигурен къде точно се намира балансът.

- Какви аспекти на ежедневните ви занимания ви карат да се чувствате полезни като професионалист?

- Мисля, че Rotor е вдъхновил Брюксел и околностите за различни видове политики. Това е нещо, за което даваме много енергия. Има поколение бивши сътрудници, които започват практики и проекти самостоятелно и използват някои от нещата, които са видели и чували от нас. Това е малко като разпространение на вирус, което всъщност е много ласкателно.

Повече за International symposium/Melba Design Festival 2019