"АРХИТЕКТУРНИ ОБРАЗИ. България през втората половина на 20-ти век. Том 1/Контекст"

Автори: доц. д-р арх. Мария Давчева, доц.д-р арх. Стела Ташева, доц.д-р арх. Велина Панджарова, д-р арх. Радосвета Кирова-Делчева, д-р арх. Ива Стоянова, арх. Пламена Георгиева, арх. Нина Толева

Рецензенти: дoц. д-p apx. Baлeнтинa Bъpбaнoвa, дoц. д-p Саша Лозанова

Дизайн на книгата: Пламена Георгиева

Дизайн на корицата: Виктор Новак

Първата от двуезичната поредица книги, осъществена с финансовата подкрепа на НИНКН и Камарата на архитектите в България. Книгата вече е в търговската мрежа, а заедно с едноименна изложба предстоят представяния в УАСГ и РИМ (бившата Централна баня) в София през април-май 2022, а след това и в Пловдив, Велико Търново, Враца.

С материали от книгата август 2021 г. е заснет документален филм от международен екип на френската и немската телевизия ARTE и MDR-ARD. Филмът е един от трите, посветени на историята на ваканционната архитектура от 60-те години на миналия век. Излъчването предстои.

За поръчки на книгата в търговската мрежа

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: Ценен принос за проучването на късния модернизъм на ХХ в.

Настоящото издание е първа част от планувана поредица изследвания посветени на следвоенния модернизъм в България. Авторите са млади, но опитни изследователи в областта на съвременната история на архитектурата. Късният модернизъм на ХХ в. както в европейски, така и в национален план е явление, което не е много подробно проучено и селектирано от гледна точка на историята на съвременната архитектура. Това прави настоящото издание ценно и полезно в най-широк смисъл. Сигурна съм, че цялата поредица ще се ползва с интерес от широк кръг читатели. За историци, студенти и докторанти тя би бил фундаментална основа, справочен и сравнителен материал, а за любителите на архитектурата – едно пътешествие във времето, тогава, когато българската архитектура е притежавала значим почерк и признание извън страната. Добра идея на авторите е двуезичността на изданието. Така то може да се популяризира и да стане част от международната библиотека изследвания за следвоенния модернизъм.

В книгата са засегнати почти всички типологични видове сгради и съоръжения при изграждането на жизнената среда за посечения времеви период. Тук са представени част от системите на урбанизираната среда (обитаване, труд, комплексно обществено обслужване, отдих, транспорт, монументално изкуство и др.). Историята на съвременната българска архитектура разполага с достатъчно уникални образци (някои добре запазени, други частично), които заслужаван да бъдат представени пред публика.

В увода е направен анализ на зараждането и развитието на модернизма в Европа и влиянието му в българската архитектура. Изследването проследява процесите на зараждане и реализации по темата „глобално - национално“ и извежда върхови български архитектурни постижения за периода от края на 50-те до средата на 80-те години на ХХ в.

За мен лично интерес представляват градоустройствените анализи за създаването и изграждането на първите черноморски комплекси от края на 50-те години на ХХ в. Посочени и изследвани са градоустройствените и обемно-пространствени решения на курортните комплекси „Дружба“ (сега „Константин и Елена“), „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“. Това е особено ценно от гледна точка на факта, че след 90-те години на ХХ в. те бяха безобразно обезличени и вече не съществуват в цялостната си градоустройствена концепция. Напълно са заличени образците на късния български модернизъм по отношение на визуално изграждане на хотели, ресторанти на открито, казина, атракционни заведения и т.н.

Публикувания в сборника фото и графичен материал има много висока културно-историческа стойност. От една страна това са безвъзвратно изгубените пространствени решения за периода, които сами по себе си са емблематични образци на модернизма за периода у нас. От друга страна незасегнатите образци са представени със съвременни авторови снимки от последната година.

Сборникът има стойност и като каталог за постиженията на късния български модернизъм поради това, че е достоверен справочен материал. Фотоматериалът е придружен с датиране, автори, планове, разрези и т.н. Той се отличава с целенасоченост и майсторство на фотографията. Снимките ни успокояват, че частично тези обекти са запазили своята цялост и авторски замисъл. Обезпокояващото е, че са загубили първоначалната си жизнена среда и дух на мястото. Тревожно е също неподходящия дизайн на реклами и множество други намеси, носещи белезите на съвремието ни, но без респект към архитектурната творба и неговото време.

Прелиствайки страниците на книгата читателят неизбежно ще изпита чувство на носталгия. Тя е породена не по отминалото време, а от отсъствието на този континюитет в архитектурата и отказа от майсторското прилагането на исторически традиционни форми, мощност на конструктивните решения и най-вече неповторимост и изразителност на обемите и компактната връзка с природата. Тези и други компоненти принадлежат на емблематичните образци на модернизма от 50-те до 80-те години на ХХ в. в България и тяхното умело прилагане от авторите им ги прави разпознаваеми и признати дори в чужбина.

Пожелаваме на авторския колектив да продължи своите изследвания, да реализира плануваната поредица от издания, с която да постави на подходящото почетно място този изключително интересен период от историята на българската архитектура.

За поръчки на книгата в търговската мрежа