Доскоро не можеха да се финансират със средства от ЕС проекти на ниво частни жилища, но с новата енергийна политика на Европа това вече е възможно.Това обясни Гергана Миладинова, експерт в главната дирекция "Енергетика" на Европейската комисия, която бе сред лекторите на семинар за журналисти, организиран от представителството на ЕК в София.Държавите членки на ЕС могат да получат повече средства за енергийна ефективност, ако желаят, каза Миладинова. Средства за такива дейности се отпускат и по линия на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.Финансират се действия по реконструкции на жилищни сгради, поставяне на изолации и дограми, а чрез наемане на работници в тази сфера може да се избегне безработицата в строителството, посочи Миладинова, цитирана от БТА.Експертът на ЕК каза, че с нарастването на населението на земята все повече се увеличава потреблението на стоки и и енергия, а оттам се увеличават емисиите въглероден двуокис, отделяни в атмосферата, и намаляват залежите от енергийни ресурси.Добиването на ресурси ще става все по-скъпо и трудно, а енергийната зависимост на ЕС ще се увеличава.Задължителни цели в енергийната политика на Европа са намаляването на емисиите парникови газове с 20% до 2020 г., а ако бъде постигнато световно споразумение за намаляване на емисиите, - и до 30%, както и достигане до 20% на дела на енергията от възобновяеми енергийни източници от общата енергия.Индикативна цел е намаляването на енергийното потребление с 20%.България губи изключително много средства поради високата енергийна интензивност на производството си, посочи Гергана Миладинова. Тя даде пример с лист хартия, който ако в Англия се произвежда с осем единици енергия, то в България се произвежда с 20 единици. Разликата е загуба за България, посочи експертът.Миладинова посочи, че за постигане на целите в енергийната политика на ЕС са предприети и законодателни инициативи. На електроуредите вече се поставят специални обозначения дали са енергийно спестяващи, каза Миладинова.Тя посочи, че има предложение да се въведе праг на енергийна интензивност, над който фирмите да не могат да произвеждат продукти - тоест, ако за един продукт отива прекалено много енергия, той да бъде спиран от производство.Инвестициите в областта на енергетиката се извършват в дългосрочен план и затова приоритетите на развитие на енергетиката трябва да бъдат начертани с поглед към бъдещето, обясни Миладинова.Тя посочи, че приоритетите на ЕК към 2050 г. са декарбонизация на електропроизводството, премахване на зависимостта на транспорта от нефтопродукти, изграждането на нискоенергийни сгради и такива с положителен енергиен баланс, изграждане на интелигентна взаимосвързана електрическа мрежа, пропагандиране на високоефективна енергийна система с ниска въглеродна интензивност за целия свят.