Един от първите съвети за поведение в кризата беше: готови за най-лошото, да се надяваме на най-доброто. Но колко може да е най-лошото?Истината е, че за повече фирми е много трудно да изработят стратегия за предстоящите тежки месеци. Или години? С колко всъщност ще спаднат продажбите; кога банките ще възстановят поне оборотното кредитиране и ще могат ли въобще да плащат търговските партньори; как да бъдат преструктурирани фиксираните разходи, без да е известно колко дълго ще продължи всичко...Парадоксално в сегашната ситуация държавата изглежда много по-подготвена за кризата от частния сектор. Докато в бизнеса голяма част от ръста през последните години беше главно със заеми, чието обслужване сега се превръща в проблем, публичните финанси останаха консервативни и хазната има резерви, кеш.Но анализът (не на правителството, а на Международния валутен фонд) показва, че държавните приходи също са застрашени. Големият въпрос е как това да не прерасне в криза на доверие към способността на страната да подържа финансовата стабилност.Прогнозите на МВФ не са добри. Фондът засега работи с очакване, че ръстът на икономиката тази година ще е само 1% - резултат от срива в притока на капитали.Ако през 2008 г. нетният приток на капитал в страната е бил почти една трета от БВП, за 2009 (в не най-лошата прогноза) очакването е за 10% от БВП.Подобни са очакванията и за 2010 г. Но дори тези песимистични предположения, както отбелязват от фонда, са доста несигурни и "има значителен риск растежът да се забави дори повече".Всичко зависи от дълбочината на рецесията в търговските партньори на България и от обезценката на нефиксираните валути в региона. Износът може да спадне още повече, инвестициите също - съответно бързо ще се свиват валутните резерви.В този ред на мисли от фонда са разработили "алтернативен сценарий", който фирмите и правителството е добре имат предвид, подготвяйки се за "най-лошото".А то е: кризата за кеш става свирепа, като нетният приток на капитали стига нулата, икономиката спада с 3 на сто, вътрешното търсене се свива с почти 18% (!), инфлацията се ограничава до 3.5%.Зад тези няколко числа се крие драматичен спад в продажбите, огромен брой фалити на фирми, много над очакваната от правителството безработица.Проблемът за бизнеса (освен че няма кой да купува и как да плаща) е, че като цяло е високо задлъжнял, дълговете са краткосрочни и са в голяма степен в чужда валута. Тази уязвимост може да стане опасна за банките, въпреки че в момента те имат солидни провизии.Особено рискови са кредитите в строителството и недвижимите имоти. Презумпцията е, че държавата има готовност при нужда да спасява банки, дори чрез национализация. Но това би бил най-късият път за стопяване и на бюджетните резерви - с всички последствия от това.Негативният сценарий изисква особено внимание от страна на властите, защото, ако се окаже вероятен и правителството не вземе мерки, валутните резерви ще намалеят още, а бюджетът за пръв път от много години ще излезе на дефицит от 2.4% от БВП.Ако ставаше въпрос за друга държава, това надали щеше да е катастрофа. Но България е във валутен борд и способността й да удържи фиксирания курс под натиска на кризата вече се изследва внимателно от инвеститорите.Бордът работи автоматично - когато отвън се вливат капитали, в страната те се превръщат левове, с които се плащат заплати и се купуват апартаменти. В състоянието, в което сме в момента, се случва обратното. А икономиката се състои от живи хора, които наистина остават без доходи при нейното "свиване". Това пък създава реален политически натиск за промяна на автоматичното правило. Фундаменталният проблем на българската икономика е, че тя, едро погледнато, не произвежда продукт.Големият приток на чужди капитали в последните години (за който ще си спомняме като за безвъзвратно отминала лятна ваканция) не доведе до достатъчно висок растеж и беше свързан главно с продажби на имоти и инвестиции в строителство.Производителността на труда, включително на заетите в публичния сектор, не се увеличи, но заплатите нараснаха по-бързо. Дългосрочното спасение според препоръките на фонда е в пренасочването на ресурсите - хора и инвестиции, в сектори, които създават годен за износ, конкурентен продукт.Ако шамарите от кризата все пак изиграят тази положителна роля, следващите добри години - такива, каквито ги живяхме "до вчера", ще са след 2012. Според прогнозите на фонда.Подробности четете във вестник "Капитал".